ja_mageia

ТОЧНО ТОЛКОВА ШАНТАВО

Седяхме с Мастодонта на една тераса и си пиехме бирата, наслаждавайки се на изгрева, всъщност наслаждавах се на новия си SKYHOOK, обвивайки в облаци слънцето, което не възпрепятства съседката отгоре да изкрещи кратко и ясно: „Пожар!“. Нямаше време да ѝ обяснявам, защото пристигна един очарователно смешен приятел и ме уведоми, че трябва да дам пет пъти кръв в болница, която вечер отваря като дискотека. Тръгнах натам. Приеха ме в огромна зала с много легла, някои от които спални и ме накараха да легна по очи на пода, за да могат по-лесно да източат кръвта ми.

Когато кофата се напълни, ми казаха, че мога да си тръгвам. На входа срещах една колежка и я попитах колко време трябва да мине, за да дам отново кръв. Тя каза, че няма значение, което моделира у мен усещането, че съм жаден. Почти се затичах и се спънах в кабелите на колоните. Отнякъде възникна възядосан китаец и се сбихме. За щастие беше областен шампион по тенис на маса, но пак ме натупа здраво. Какво пък, утре можех да стана когато си поискам, но не по-рано от девет, защото трябваше да установя степента на образованието.

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.