ja_mageia

ГЕНЕРАЛНА РЕПЕТИЦИЯ

Генерална репетицияТъй като твърде обстойно съм описвал моите лумпениади, много хора са убедени, че вече няма какво да напиша по тази тема. Това изобщо не е така, но за да не ги опровергавам още в началото реших да започна тази рубрика с любимия ми купон от тези, на които не съм присъствал.
Двама мои приятели Кей и Ве били натоварени с организирането на партито по посрещането на новата 1992г. Те били доказани таланти в това отношение и се справили блестящо. Още на 30-ти, апартаментът на Ве, който се намирал някъде в Младост бил изчистен и подреден, напазарувани били промишлени количества алкохол и мезета. Привечер двамата седнали да спретнат и генералната репетиция за партито, както се правеше по онова време.

Подгонена от сладки приказки за жени и алкохол, светли спомени за Дядо Мраз и ожесточени спорове за Снежанка, нощта избягала като луда. Двамата приятели, малко учудени, се зарадвали на утрото и вдигнали наздравица за последния ден от отиващата си година. Ве предложил да си легнат, но Кей атакувал идеята с Теория на ранното заспиване, според която, ако легнели сега, щели да се събудят към обяд и ще им е толкова кофти, че трябва да започнат веднага да пият, а това ще доведе до пълното им натаралянкване в разгара на празненството. По-добре би било да легнат на обяд… Звучало прекалено логично и Ве се съгласил. Продължили в същия дух и със същото темпо. Има един такъв момент, когато седиш много дълго на маса и се наливаш геройски – времето сякаш за кратко изчезва, ей така – поглеждаш си часовника и се чудиш защо е толкова рано, поглеждаш го след няколко минути и отново се учудваш – кога са минали толкова часове. Така се случило и тогава. Ве с тих ужас установил, че вече е ранен следобед и съвсем сериозно се заканил да си легне. Но… Кей казал, че първо трябва да отскочат до магазина и да възстановят малкото, което били изяли и многото, което били изпили. Няма как – тръгнали. По това време моите приятели бяха студенти, но и работеха, та нямаха финансови притеснения. На връщане се отбили в едно гаражче да цокнат по биричка. След обилното 20 часово лочене на водка бирата им се сторила като „жива вода”. И неусетно, както си стояли, и въпреки неподходящия сезон, ударили по пет, преди да се приберат, а когато се прибрали с пълно мнозинство решили, че няма смисъл да си лягат и си налели водка. Само че този път водката в компанията на бирата добила самочувствие и набързо се справила с двамата герои. Още след първата чаша и двамата синхронно положили глави на масата и се оплели в мрежите на съня. След известно време приятелите, също така синхронно се събудили и вдигнали глави.
- Пич, колко е часа?
- Седем. – Ве положил отново глава.
- Тия няма ли да идват най-после и да започваме да поркаме?
- Рано е, кой идва на новогодишен купон в седем – отронил Ве.
Въпреки проявения ентусиазъм, главата на Кей ужасно тежала и той я върнал отново върху масата. Но нещо просветнало в нея. Нямало как да е седем, към седем си били „легнали”. На Ве сигурно му бил спрял часовникът. Но имало и нещо друго… Кей напрегнал цялата си воля и отново вдигнал глава. После тромаво се изправил, за да погледне действителността под друг ъгъл. Да… Алкохолът и мезетата били изчезнали, някой дори бил събрал празните чинии в единия край на масата. Пепелниците били пълни. По пода били разпръснати гирлянди и конфети, а на полюлея висели бикини. Май е бил сериозен купон.
- Пич, колко е часа?
- Нали ти казах преди малко – седем и пет!
- Е, Честита Нова Година, тогава!
 

 

Етикети:
 

Коментари  

 
# vanesa 2011-09-05 14:34
Много се смях и си припомних Роб на свободата. Не знам кои са убедени, че вече няма какво да напишеш по тази тема. За мен е ясно, че за описването на купони нямаш равен.
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Правото на свободен избор:
Можете да пиете бира по баварски – с наденички.
Можете да пиете бира по американски – с чипс.
Можете да пиете бира по японски – със суши.
А можете и по руски – с водка.