ja_mageia

Коктейли и Метафизика

Някога, преди повече от четвърт век, в Пловдив имаше едно заведение „Старите занаяти”, не знам дали още съществува. Та там сервираха 42 коктейла и с един приятел решихме да ги пробваме всички. Не успяхме да опитаме само последните два в менюто, защото кръчмата затвори и ни изгониха, а тъкмо ни се беше „отворила глътка” и продължихме да се развиваме във вярната посока. После няколко дни главата сякаш си бе наумила да се саморазруши. Оттогава започнах да внимавам с коктейлите. Във всички случай предпочитах нещо сътворено само от алкохол. После разбрах, че има и такива коктейли.

Година-две по-късно, когато вече членувах в СССР (Свищовски Студентски Синдикат за Размирици), се влюбих в коктейл „Сърп и Чук” (Серп и Молот). Коктейлът съдържаше 100 гр. водка, 100 гр. джин, 100 гр. ром и 100 гр. коняк. Сервираше се в халба за бира и по цвят приличаше малко на бира. Приятелката на един съратник беше малко захлупена и много често се чудеше, как може нейният възлюбен да се отрязва зверски от три-четири „бири” и естествено предполагаше, че той изобщо не може да пие. Не знам после как се е развила връзката им и дали, все пак, мацката е разбрала с какъв алкохолен колос се е забъркала, но предполагам, че се е случило и то, когато вече е било твърде късно.

Някъде по същото време пробвах и коктейл „Циганка”, само няколко пъти, защото е нещо отвратително и може да се пие, след като, преди това си попрекалил с друг алкохол. Приготвя се от две части домашна ракия и две части мастика. Един приятел непрекъснато обясняваше колко е важно да се прави две към две, а не едно към едно, но така и не схванах разясненията (по обясними причини).

И още един коктейл с руски произход – „Мечката влиза – Мечката излиза” (труповете остават).
Започва се с халба бира. Отпива се средно голяма глътка и се долива водка. След не повече от тридесет секунди се отпива отново и отново се долива водка… и така, докато в чашата остане чиста водка, след което „мечката” започва да излиза – отпива се водка и се долива бира, докато в халбата остане само бира. Ако все пак сте достигнали до там, че пред вас да има халба с чиста бира, можете без всякакви притеснения да я изпиете на екс. Има нещо метафизично в този коктейл, както би се изразил Веничка Ерофеев и добре, че си спомних…

Пишейки за коктейли няма как да не спомена смесите на корифея на руската алкохолна мисъл Венедикт Ерофеев. И ако не „Ханаански балсам“ и „Духът на Женева“, то поне оригиналната рецепта за „Сълзата на комсомолката“ бих могъл да споделя:
Лавандулов спирт — 15 г
Одеколон „Младост“ — 15 г
Розова вода — 30 г
Лак за нокти — 2 г
Елексир за жабуркане на зъби — 150 г
Лимонада — 150 г
Само ще отбележа, че аз не посмях да го пробвам (по-точно, винаги, когато ми се искаше, нямах всички съставки).

Един от най-великите коктейли е „Облак”. Оригиналния „Облак” се приготвя от 100 гр. мастика и 100 гр. мента, но и други съотношения са чудесни. Все още предпочитам „Облак а ла Кайо”, който се изготвя от 200 гр. мастика и една чаена лъжичка мента. Когато мастиката е идеално изстудена, а ментата – не, последната стои в чашата като замръзнала зелена мълния и създава едно приказно усещане за жажда.

Винаги съм твърдял, че в думата „мастика” има нещо мистично. Дори когато я пиша усещам някакви нежни вълнички да преминават през тялото ми и значително отделяне на слюнка, а след като я изписах толкова пъти, вече едва преглъщам. Имаше и един стар виц, в който се срещат двама приятели и единият попитал:
- Къде си се запътил?
- Към кръчмата, да пия една мастика.
- Що ме навиваш, бе човек!

Е, това е. Сега отивам да ударя една мастика (няколко пъти).
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели