ja_mageia

Коктейли и Метафизика

Някога, преди повече от четвърт век, в Пловдив имаше едно заведение „Старите занаяти”, не знам дали още съществува. Та там сервираха 42 коктейла и с един приятел решихме да ги пробваме всички. Не успяхме да опитаме само последните два в менюто, защото кръчмата затвори и ни изгониха, а тъкмо ни се беше „отворила глътка” и продължихме да се развиваме във вярната посока. После няколко дни главата сякаш си бе наумила да се саморазруши. Оттогава започнах да внимавам с коктейлите. Във всички случай предпочитах нещо сътворено само от алкохол. После разбрах, че има и такива коктейли.

Година-две по-късно, когато вече членувах в СССР (Свищовски Студентски Синдикат за Размирици), се влюбих в коктейл „Сърп и Чук” (Серп и Молот). Коктейлът съдържаше 100 гр. водка, 100 гр. джин, 100 гр. ром и 100 гр. коняк. Сервираше се в халба за бира и по цвят приличаше малко на бира. Приятелката на един съратник беше малко захлупена и много често се чудеше, как може нейният възлюбен да се отрязва зверски от три-четири „бири” и естествено предполагаше, че той изобщо не може да пие. Не знам после как се е развила връзката им и дали, все пак, мацката е разбрала с какъв алкохолен колос се е забъркала, но предполагам, че се е случило и то, когато вече е било твърде късно.

Някъде по същото време пробвах и коктейл „Циганка”, само няколко пъти, защото е нещо отвратително и може да се пие, след като, преди това си попрекалил с друг алкохол. Приготвя се от две части домашна ракия и две части мастика. Един приятел непрекъснато обясняваше колко е важно да се прави две към две, а не едно към едно, но така и не схванах разясненията (по обясними причини).

И още един коктейл с руски произход – „Мечката влиза – Мечката излиза” (труповете остават).
Започва се с халба бира. Отпива се средно голяма глътка и се долива водка. След не повече от тридесет секунди се отпива отново и отново се долива водка… и така, докато в чашата остане чиста водка, след което „мечката” започва да излиза – отпива се водка и се долива бира, докато в халбата остане само бира. Ако все пак сте достигнали до там, че пред вас да има халба с чиста бира, можете без всякакви притеснения да я изпиете на екс. Има нещо метафизично в този коктейл, както би се изразил Веничка Ерофеев и добре, че си спомних…

Пишейки за коктейли няма как да не спомена смесите на корифея на руската алкохолна мисъл Венедикт Ерофеев. И ако не „Ханаански балсам“ и „Духът на Женева“, то поне оригиналната рецепта за „Сълзата на комсомолката“ бих могъл да споделя:
Лавандулов спирт — 15 г
Одеколон „Младост“ — 15 г
Розова вода — 30 г
Лак за нокти — 2 г
Елексир за жабуркане на зъби — 150 г
Лимонада — 150 г
Само ще отбележа, че аз не посмях да го пробвам (по-точно, винаги, когато ми се искаше, нямах всички съставки).

Един от най-великите коктейли е „Облак”. Оригиналния „Облак” се приготвя от 100 гр. мастика и 100 гр. мента, но и други съотношения са чудесни. Все още предпочитам „Облак а ла Кайо”, който се изготвя от 200 гр. мастика и една чаена лъжичка мента. Когато мастиката е идеално изстудена, а ментата – не, последната стои в чашата като замръзнала зелена мълния и създава едно приказно усещане за жажда.

Винаги съм твърдял, че в думата „мастика” има нещо мистично. Дори когато я пиша усещам някакви нежни вълнички да преминават през тялото ми и значително отделяне на слюнка, а след като я изписах толкова пъти, вече едва преглъщам. Имаше и един стар виц, в който се срещат двама приятели и единият попитал:
- Къде си се запътил?
- Към кръчмата, да пия една мастика.
- Що ме навиваш, бе човек!

Е, това е. Сега отивам да ударя една мастика (няколко пъти).
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.