ja_mageia

КУЛТУРНИ АСПЕКТИ НА ПИЯНСТВОТО

kulturni-aspekti-naПиянството е придобило огромна важност в развитието на човечеството. Ако проституцията е най-древната професия, пиянството е най-древното хоби на човека. Винаги съм се чудил как преди да бъдат направени жизненоважни открития, човек вече е бил открил магията на алкохолното опиянение.

През вековете пиянството се е превърнало в символ на висшата реалност. Не че ти дава върховната действителност, но поне ти осигурява шанс да отидеш отвъд пределите на ума. Малко прозорче... открехваш го само за момент, не продължава дълго, но все пак е единствената възможност да осъществиш някакъв контакт с безумието. В противен случай оставаш в постоянен плен на мисиите си, а мислите заличават всяка радост.

Ето защо винаги, когато пиеш, се чувстваш добре. Обратно, липсва ли ти алкохола, се чувстваш ужасно неспокоен. Нямаш ли какво да пиеш, започваш да пропадаш в себе си. Ако нещо трябва да се изпие, ти си приятно ангажиран. В пиянството си можеш да забравиш пропастта на своите мисли. А твоите мисли те тласкат към нещастието и страданието.

Така сме устроени, че сме много по-отворени към страданието. Много по-готови сме да страдаме, отколкото да се радваме. Бъди достъпен за радостта, откъдето и да идва тя, Никога не я отричай, не я заклеймявай. Ако идва от пиенето, какво от това? Отдай й се! Сенека казва простичко (и гениално): „Научи се да се радваш!”.
Когато си трезвен и депресиран, тласкаш и околните към депресия. Когато си пиян се чувстваш щастлив, стремиш се да създадеш щастие и за другите, понеже щастието е възможно само в щастлив свят. Пияният е алтруист, той непрекъснато се раздава, при това го прави почти несъзнателно. Когато живееш в пиянство и радост, ти се иска всички да са радостни. Това е истинската религия – от собствената ти радост да произлезе благодат за всичко съществуващо. Ако алкохолът ви прави радостни и щастливи – превърнете пиянството в религия, със сигурност няма да е нещо по-лошо от другите религии, а и ще бъде религията с най-много храмове.
Само, че човек трябва да бъде истински, тотален пияница. Сигурно вече си мислите: Що за глупости!? Пияницата си е пияница. Истинският пияница сигурно е нещо още по-лошо. Нищо такова. Ще дам един кратък пример, защото не ми се пише цяла книга.
Да кажем отивате на купон и там срещате двама отявлени пияници. Единият от тях е седнал на челото на масата и не спира да разказва пиянските си изцепки. Ако се вгледате по-внимателно ще забележите, че в поведението му има нещо изкуствено. Той пие само заради представлението, за да почувства Его-то си – да се убеди, че е велик пияница. За него всичко се изчерпва с пиенето. Пиянството идва по-късно като следствие. Той гледа хората в очите, за да се увери, че го забелязват. Очаква възхищението им и се надява се на него. Това възхищение ще помогне на Его-то му да се засили още мъничко. Очаква и съжалението на другите – все някой ще си помисли: „Горкото момче, колко е готино, а как се напива! Сигурно е много нещастно.” В дъното на масата, малко встрани е другият пияница, но той пие само заради радостта от алкохола. Той не изнася представление, дори не се интересува дали ще го забележат или не, дали изобщо има други или е останал сам. Той е погълнат от алкохола, потънал е напълно в него. Можете ли да направите разлика между двамата? Много трудно. По-вероятно е да не успеете да ги различите. Особено след като и двамата паднат синхронно на пода. Може дори да си помислите, че този първият е истински пияница, понеже вече ви е уверил в способностите си. Другият ви изглежда особен и малко смотан, дори не сте забелязали как се е омагьосал. Но най-вероятно е да си помислите: „от един дол дренки са”, няма разлика – пияници!
Всъщност разликата е огромна и се набива на очи, дори не трябва да сте кой знае колко наблюдателни, но трябва да знаете че има разлика, за да я търсите. Обикновеният пияница, който шумно и с престорена веселост обръща чаша след чаша се стреми да утвърди Его-то си. Его-то не му позволява да бъде истинен, то непрестанно го принуждава да бъде фалшив. С усвояването на все повече алкохол, той разбира тази фалшивост и търси начин да избяга от себе си. Той иска да се загуби в алкохола, да се забрави. Самият той не се обича, затова „обича” алкохола, чрез него забравя собствената си реалност. Алкохолът го опива, открива му прекрасни светове, в които той не е това, което мрази. Това помага и дава известна релаксация. Макар за няколко часа, той е извън обикновените си страхове и нещастия… После посяга отново към чашката…
Истинският пияница изпитва огромна радост... Неговото Его  е отдавна удавено в алкохола. Той не иска да избяга – на къде да бяга? Просто си седи и бавно, и методично се налива. И в най-шумните купони остава някак си незабележим (поне, докато още присъства съзнателно). Той не търси обществено призвание, защото единственото, което иска е: да сподели себе си с алкохола. Някой път обърнете внимание – той бавно поднася чашата към устните, отпива и цялото му същество потръпва в екстаз, сякаш не пие, а сътворява чудна поема от глътки.
 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Правото на свободен избор:
Можете да пиете бира по баварски – с наденички.
Можете да пиете бира по американски – с чипс.
Можете да пиете бира по японски – със суши.
А можете и по руски – с водка.