ja_mageia

ВЕЛИКОТО ПРОБУЖДАНЕ

velikoto-probujdaneНай-често съня се определя като физиологично състояние и се твърди, че човек прекарва една трета от живота си в сън. Но сънят е и психичен феномен, в този аспект може да се каже, че животът е почти непрекъснат сън. Сънят е два вида: съзнателен – през нощта и несъзнателен – през деня. Всъщност, между съзнателния и несъзнателния сън не съществува граница. Те не са два съня. Просто при първия лягаме и се подготвяме за сън. При втория сме „будни”, но вършим всичко на сън.

Ядем на сън, работим на сън, обичаме се на сън, мразим на сън… Сутрин ставаме, пием кафе и заспиваме отново. В нищо, което вършим не влагаме никаква осъзнатост. Всичко правим механично. Твърде интересно е пушенето на сън – дори не съзнаваме, че пушим – приближаваме цигарата към устните си, вдишваме – издишваме, нито за миг не се замисляме: какво точно правим (иначе щяхме да забележим, че това действие много прилича на йогиската пранаяма), затова и още не допушили цигарата, вече ни се пуши друга. След няколко минути се чудим: „Аз дали пуших, преди малко! Май… Я да запаля за всеки случай.” И палим нова цигара унесени в сън…
Веднъж, на „Славейков” наблюдавах един човек. Той спря близо до моята маса и си отвори пакетче бисквити. Изваждаше бисквитка, тръскаше точно както се тръска цигара и я поглъщаше, след това втора бисквитка – същия ритуал, трета… Гледаше в една точка и похапваше, и спеше, а в съня си не знаеше дали пуши или яде бисквити, но това беше дълбок сън, обикновено спим леко през деня.
Човек някак си неосъзнато усеща, че спи и се опитва да се събуди. Понякога го прави и заспива отново. Всеки човек се намира в конфликт, заради смесицата от сън и действителност, в която живее. Само ако е буден, човек би могъл да изпита щастието от живота. В съня само една малка част от съзнанието се идентифицира като неговия Аз, останалата е изхвърлена, а точно останалата част е неупотребена възможност, неизживяно приключение. Ако по-голямата част от човешкия потенциал остане неудовлетворена, животът постепенно се превръща в разочарование.
Сънят никога не е в сегашния момент. Той се лута между миналото и бъдещето. Нетърпеливи сме за бъдещето или се гневим и съжаляваме за миналото. Сегашния момент е изцяло пропуснат.
Случват се и приятни сънища, но никога не им се радваме. В съня възприемаме всичко като работа. Дори, когато играем не се радваме и не се наслаждаваме на играта. Важен е резултатът, самата игра, забавлението не е от значение. Играем, за да победим, а в такъв случай играта се превръща в работа.
Понякога нощем в осъзнатия сън сънуваме кошмари. Да кажем сънуваш (тук изпитвам известни затруднения, тъй като нямам спомен за подобно явление, но ще импровизирам), че те преследва стадо зомбирани негри. Тичаш през някаква пресечена местност. Неравно и хлъзгаво е. И мрачно. Подхлъзваш се, падаш, но бързо се изправяш и политаш напред. Като че ли си навехнал крака си, но нямаш време да му обърнеш внимание, те са съвсем близо. Спъваш се и падаш отново. Изправяш се и в този момент един от негрите те настига и улавя дрехата ти. Той е огромен и ужасен. Паникьосваш се и въпреки това успяваш да се изплъзнеш, но затъваш в някаква тиня. С много усилия си изваждаш единия крак и затъваш с другия. Негрите-зомби вече са те обградили отвсякъде. Голи са и се смеят зловещо. В този момент си казваш, че това не може да е истина, ощипваш се и се събуждаш. Изпитваш някакво невероятно облекчение. Всичко е било сън…
През деня също имаме кошмари (тук вече съм съвсем на ясно, но пак ще импровизирам). Вървиш по улицата и едвам се влачиш. Наоколо всичко е сиво и мрачно. Преди малко шефът те е заплашил с уволнение, приятелката ти те е напуснала, хазайката от три дни те преследва за наема. Трябва да се обадиш на приятел, но и този жокер не можеш да използваш, защото са ти спрели изходящите повиквания… Едва се добираш до кварталното кръчме. Вземаш си някакъв концентриран алкохол, няма значение какъв, но приемливо долнокачествен и пиеш механично, защото още спиш. Алкохолът ти действа като ощипване, само че събуждането от дневния сън е малко по-бавно. Едва след второто питие вече си буден, а клишетата на кошмара като далечно ехо гъделичкат съзнанието ти. Даже ти е забавно. „Ха, шефът щял да ме уволни, а какво ще прави без мен! Утре ще си поговорим и ще изгладим недоразуменията. Хазайката ще изчака още три дни, тя е толкова мила женица, нали в петък вземам заплата. Оная…, пък, ме зарязала, да не би да е само тя, още сега мога да се обадя на…, но са ми спрели GSM-а. Майната им! Ще го пуснат.” Пиеш още едно, за да се разсъниш, а след още едно се разсънваш окончателно. Алкохолът е разширил възприятията ти, разгърнати са всичките ти възможности. Отказваш се от всичко, което те безпокои и се разполагаш удобно на кралският трон на спокойствието, без всякакви съмнения в собствения си успех. Чудесни мисли вилнеят в главата ти. Всичко наоколо е толкова прекрасно, пъстро, невероятно. Сякаш всичко просто те е чакало да се засмееш. Там някакви цветя. Колко са красиви. Всеки ден минаваш, поне, два пъти оттук и едва сега ги забелязваш. Някакво веселие напира в гърдите ти. Ти си в ново измерение на празничност. Тази празничност, която допреди час сякаш си бил загубил завинаги. Вече си в състояние да се радваш на всичко, което се появи наоколо, на всеки миг…
В съня няма празничност, само когато се събудиш, разбираш, че тя съществува. Пълното щастие, в теб се проявява в преживяването на настоящия момент. Усещаш радостта като електрически ток преминаващ през всяка клетка на твоето тяло и се чувстваш безкрайно лек, като прашинка понесена от вятъра. Всичко се случва спонтанно, не правиш нищо, просто си пиеш, буден си и съществуваш. Не усещаш тялото, защото си потопен в блаженство. А това състояние непременно трябва да се полее. Заръчаш си още едно…

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.