ja_mageia

В КОМПАНИЯТА НА БЛЪДИ МЕРИ

v-kompaniyata-na-bladi-meri Когато се съпротивляваме на отрицателното, ставаме зависими от него. Признавайки, че в нас винаги присъства уродливото, ние сме свободни да творим красота. Само някой, който е в състояние прецизно да прецени своята глупост, може пълноценно да използва своя интелект. Всички останали не са глупави.

Отдавна съм открил, че употребата на ракия с Блъди Мери не предвещава страхотен край на вечерта, но никога не съм го вземал под внимание. Все едно – щом нещо е започнало – някак си ще свърши, а да мисля: как ще свърши, си е пълен провал на настоящия момент. Хората искат да са сигурни от сега за после, така остават обладани от непрестанен ужас – сигурността е непостижима, не можеш да се справиш със страха. Той ще продължи да те разяжда и в това време изцяло пропускаш настоящия момент. А той е велик. Отпивам още една неспокойна глътка ракия и добавям Блъди Мери. Някъде в основата на гърлото, двата алкохола се спречкват за надмощие и в този миг в съзнанието ти сякаш се открехва врата и надникваш в небитието. Този миг е безобразно кратък. Намесва се доматения сос и ги помирява. Тримата влизат весели и щастливи навътре. Иначе Блъди Мери става само за компания. Отпивам отново и установявам, че последователността не е от значение, дори ако ракията се влее след Блъди Мери, се удължава метафизичното усещане, предизвиквайки леки конвулсии в стомаха. Експериментът е неволен и твърде успешен. Всеки момент от живота е експеримент със самия себе си. Истинската сигурност е в несигурния живот – за да бъдеш действително жив, трябва да си готов да умреш всеки миг. Този опит, който получаваме всяка секунда от живота си, е абсолютно справедлив. В този смисъл мога да се отпусна, да си забъркам нов коктейл и да си налея ракия. Усещаш собственото си тяло, малко е изтръпнало, като току-що напуснало дъсчен ковчег. Някакво телесното електричество свободно преминава от пръстите на краката до черепа. С още няколко глътки подаряваш на собствената си енергия пълна свобода и чувстваш как се превръщаш в биоенергийна река. Допреди малко си бил като замръзнал. Хората обичат да живеят като замръзнали, носят телата си като бъчви. Тялото им тежи, пречи им да комуникират с действителността… Отново пия… Всяко въздържане е капан, предназначен да те унищожи и означава да не се вслушваш в собствената си природа… Изпивам следващата ракия на екс и попадам в състояние на гъвкава осъзнатост. Съществува определен набор от усещания и мисли, които съответстват на всяко ниво на пиянство. на това ниво се превръщаш в индивидуалност, вече не си обикновен подражател и осъзнаваш, че когато имитираш, губиш живота си. Да подражаваш, означава да бъдеш невротик. Единственият начин да останеш здрав на този свят, е да се превърнеш в индивидуалност, автентична индивидуалност. Да бъдеш самия себе си. Само когато постигнеш себе си, ще бъдеш истински оригинален. Изконната философия на обществото е насочена към унищожаване на оригиналността, защото ако избуи оригиналност, цялата безсмислица, вкоренила се навред по земята ще повехне, а как би съществувало обществото, лишено от безсмислица… Разсъжденията ми идват в повече и пия… Светът е толкова просто устроен, че няма никакви причини да се чувстваме озадачени и нещастни. Да управляваме живота си е съвсем лесно, само ни се струва, че е сложно, но не и след тази вълшебна комбинация, употребена няколко пъти. Животът не е толкова кратък, че да не остане време да бъдем пияни… Още една ракия… На такова ниво на пиянство са присъщи собствени възприятия за взаимодействие с заобикалящата ни реалност. Разумът е тотално объркан и предлага най-поразителни и странни начини за анализ на случващото се. Понякога, мислите и усещанията са толкова смайващи, че опитът да се вместят тези идеи в думи изглежда абсолютно нелеп. Още повече, че се опитваш да отделиш някакви основни принципи, които да възстановят осъзнаването на собственото битие, на свободата и способността да се движиш в лабиринта на действителността. Навлизаш в състояние, в което не си, а в същото време – реално съществуваш. Няма никакви причини да се безпокоиш или удивяваш, заради обстоятелствата, в които се намираш. Всъщност, нямаш и такава възможност. Пълна интелектуална мъгла с проблясъци на безсъзнание… (с други думи: така се бях напил, че и собственото ми куче не ме позна и ме захапа, докато се мъчех да се вмъкна в колибата му).

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Срещат се две планети. Едната зелена, цветуща, а другата - сива, сдухана..
- Абе какво става с теб? Защо си такава унила?!
- Ох, остави се.. хванах хора!
- Спокойно, те минават от само себе си!