ja_mageia

В КОМПАНИЯТА НА БЛЪДИ МЕРИ

v-kompaniyata-na-bladi-meri Когато се съпротивляваме на отрицателното, ставаме зависими от него. Признавайки, че в нас винаги присъства уродливото, ние сме свободни да творим красота. Само някой, който е в състояние прецизно да прецени своята глупост, може пълноценно да използва своя интелект. Всички останали не са глупави.

Отдавна съм открил, че употребата на ракия с Блъди Мери не предвещава страхотен край на вечерта, но никога не съм го вземал под внимание. Все едно – щом нещо е започнало – някак си ще свърши, а да мисля: как ще свърши, си е пълен провал на настоящия момент. Хората искат да са сигурни от сега за после, така остават обладани от непрестанен ужас – сигурността е непостижима, не можеш да се справиш със страха. Той ще продължи да те разяжда и в това време изцяло пропускаш настоящия момент. А той е велик. Отпивам още една неспокойна глътка ракия и добавям Блъди Мери. Някъде в основата на гърлото, двата алкохола се спречкват за надмощие и в този миг в съзнанието ти сякаш се открехва врата и надникваш в небитието. Този миг е безобразно кратък. Намесва се доматения сос и ги помирява. Тримата влизат весели и щастливи навътре. Иначе Блъди Мери става само за компания. Отпивам отново и установявам, че последователността не е от значение, дори ако ракията се влее след Блъди Мери, се удължава метафизичното усещане, предизвиквайки леки конвулсии в стомаха. Експериментът е неволен и твърде успешен. Всеки момент от живота е експеримент със самия себе си. Истинската сигурност е в несигурния живот – за да бъдеш действително жив, трябва да си готов да умреш всеки миг. Този опит, който получаваме всяка секунда от живота си, е абсолютно справедлив. В този смисъл мога да се отпусна, да си забъркам нов коктейл и да си налея ракия. Усещаш собственото си тяло, малко е изтръпнало, като току-що напуснало дъсчен ковчег. Някакво телесното електричество свободно преминава от пръстите на краката до черепа. С още няколко глътки подаряваш на собствената си енергия пълна свобода и чувстваш как се превръщаш в биоенергийна река. Допреди малко си бил като замръзнал. Хората обичат да живеят като замръзнали, носят телата си като бъчви. Тялото им тежи, пречи им да комуникират с действителността… Отново пия… Всяко въздържане е капан, предназначен да те унищожи и означава да не се вслушваш в собствената си природа… Изпивам следващата ракия на екс и попадам в състояние на гъвкава осъзнатост. Съществува определен набор от усещания и мисли, които съответстват на всяко ниво на пиянство. на това ниво се превръщаш в индивидуалност, вече не си обикновен подражател и осъзнаваш, че когато имитираш, губиш живота си. Да подражаваш, означава да бъдеш невротик. Единственият начин да останеш здрав на този свят, е да се превърнеш в индивидуалност, автентична индивидуалност. Да бъдеш самия себе си. Само когато постигнеш себе си, ще бъдеш истински оригинален. Изконната философия на обществото е насочена към унищожаване на оригиналността, защото ако избуи оригиналност, цялата безсмислица, вкоренила се навред по земята ще повехне, а как би съществувало обществото, лишено от безсмислица… Разсъжденията ми идват в повече и пия… Светът е толкова просто устроен, че няма никакви причини да се чувстваме озадачени и нещастни. Да управляваме живота си е съвсем лесно, само ни се струва, че е сложно, но не и след тази вълшебна комбинация, употребена няколко пъти. Животът не е толкова кратък, че да не остане време да бъдем пияни… Още една ракия… На такова ниво на пиянство са присъщи собствени възприятия за взаимодействие с заобикалящата ни реалност. Разумът е тотално объркан и предлага най-поразителни и странни начини за анализ на случващото се. Понякога, мислите и усещанията са толкова смайващи, че опитът да се вместят тези идеи в думи изглежда абсолютно нелеп. Още повече, че се опитваш да отделиш някакви основни принципи, които да възстановят осъзнаването на собственото битие, на свободата и способността да се движиш в лабиринта на действителността. Навлизаш в състояние, в което не си, а в същото време – реално съществуваш. Няма никакви причини да се безпокоиш или удивяваш, заради обстоятелствата, в които се намираш. Всъщност, нямаш и такава възможност. Пълна интелектуална мъгла с проблясъци на безсъзнание… (с други думи: така се бях напил, че и собственото ми куче не ме позна и ме захапа, докато се мъчех да се вмъкна в колибата му).

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели