ja_mageia

СКЪПИ СЕДМОКЛАСНИЦИ!

Разгледайте диспозитива* на това съдебно решение! Вероятно ще откриете, че три от запетаите, призвани да отделят обособените части от другите на изречението, са несправедливо осъдени на липса. За да не допускате подобни грешки и за да не се излагате на предстоящото ви Националното Външно Оценяване (НВО) не е достатъчно само да знаете, че обособените части винаги се отделят със запетая, тире или скоби, но трябва и да знаете какво представляват и да ги разпознавате в изречението. 

 
РЕЦЕПТА ЗА ГЛУПАК

Глупакът не е божие творение, никой бог не би проявил толкова противно и антихуманно чувство за хумор. Твърди се, че глупакът нито го садиш, нито го копаеш – той сам се култивира, но и тази теза не ми допада. Мисля си, че обществото напълно преднамерено си разработва глупаци, тъй-като жизнено се нуждае от тях. 

 
ЗА РОМАНА

za-romanaКакто сам го определих, жанрът на въпросния роман е суров пиянско-философски реализъм с особен криминален привкус, с елементи на абсурд и екзистенциализъм. Сега е моментът да апелирам към всички незапознати с това шантаво течение в литературата: Намерете по-приятен начин да си губите времето! Интернет предлага страхотни възможности. Не се опитвайте да ме четете!

Ако трябва да му се сложи етикет, „Съвременен български роман“ ще свърши работа, но само като етикет. Действието се случва в настоящето. Не е изрично упоменато, но се долавя, че протича в две денонощия от юли 2015 година.

 
ПРИКАЗКА

prikazkaМлад мъж на име Ейоней, търсейки щастието си, попаднал в двореца на един цар при малко странни обстоятелства, които нямат нищо общо с историята, така че ще ги спестя. Царят благоволил да го приеме.

- Аз съм художник – представил се младежът.

- Това е добре, но трябва и да покажеш уменията си. Донесете му платно, четки и бои!

 
ПОЧТИ ДЗЕН ИСТОРИЯ

pochti-djen-pritchaВ една прекрасна утрин, един дзен-учител събрал учениците си и обявил:
- Настъпи времето на моята смърт. Мога да остана още малко, но не бива да прекалявам с каквото и да било. Живях достатъчно. Нанесох и последните щрихи в картината на моя живот, време е да се оттегля и да кажа: „довиждане” на земята. Преди да си отида, обаче ми се иска да открия някакъв уникален начин, по който да умра. Вие добре знаете, че никога не съм копирал или следвал някого, не искам и в последните си житейски мигове да го правя. Вие бяхте добри ученици и разчитам на вас да ми помогнете, за да намеря някакъв начин, по който да умра уникално.

 
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>

Страница 1 от 2

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.