ja_mageia

РЕЦЕПТА ЗА ГЛУПАК

Глупакът не е божие творение, никой бог не би проявил толкова противно и антихуманно чувство за хумор. Твърди се, че глупакът нито го садиш, нито го копаеш – той сам се култивира, но и тази теза не ми допада. Мисля си, че обществото напълно преднамерено си разработва глупаци, тъй-като жизнено се нуждае от тях. 

 
ЗА РОМАНА

za-romanaКакто сам го определих, жанрът на въпросния роман е суров пиянско-философски реализъм с особен криминален привкус, с елементи на абсурд и екзистенциализъм. Сега е моментът да апелирам към всички незапознати с това шантаво течение в литературата: Намерете по-приятен начин да си губите времето! Интернет предлага страхотни възможности. Не се опитвайте да ме четете!

Ако трябва да му се сложи етикет, „Съвременен български роман“ ще свърши работа, но само като етикет. Действието се случва в настоящето. Не е изрично упоменато, но се долавя, че протича в две денонощия от юли 2015 година.

 
ПРИКАЗКА

prikazkaМлад мъж на име Ейоней, търсейки щастието си, попаднал в двореца на един цар при малко странни обстоятелства, които нямат нищо общо с историята, така че ще ги спестя. Царят благоволил да го приеме.

- Аз съм художник – представил се младежът.

- Това е добре, но трябва и да покажеш уменията си. Донесете му платно, четки и бои!

 
ПОЧТИ ДЗЕН ИСТОРИЯ

pochti-djen-pritchaВ една прекрасна утрин, един дзен-учител събрал учениците си и обявил:
- Настъпи времето на моята смърт. Мога да остана още малко, но не бива да прекалявам с каквото и да било. Живях достатъчно. Нанесох и последните щрихи в картината на моя живот, време е да се оттегля и да кажа: „довиждане” на земята. Преди да си отида, обаче ми се иска да открия някакъв уникален начин, по който да умра. Вие добре знаете, че никога не съм копирал или следвал някого, не искам и в последните си житейски мигове да го правя. Вие бяхте добри ученици и разчитам на вас да ми помогнете, за да намеря някакъв начин, по който да умра уникално.

 
Я камилата, я камиларя…

ya-kamilataОт много време употребявам тази фраза (понякога впечатляващо неуместно) и едва преди няколко дни разбрах откъде идва. Легендата ме впечатли (така, както я разтълкувах). Изглежда често съм бил неподозирано мъдър, както в случаите, когато съм я използвал за отговор на въпроса: „Как ще се чувстваш утре?”.
Ето историята (интерпретирана до неузнаваемост):

 
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>

Страница 1 от 2


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Господин адвокат, нали ми обещахте, че ще оправдаят жена ми, а ето че са я осъдили?
- Щях да я оправдая, господине, но по време на процеса не можах да се вредя от нея и да кажа и думичка!