ja_mageia

ПОЧТИ ДЗЕН ИСТОРИЯ

pochti-djen-pritchaВ една прекрасна утрин, един дзен-учител събрал учениците си и обявил:
- Настъпи времето на моята смърт. Мога да остана още малко, но не бива да прекалявам с каквото и да било. Живях достатъчно. Нанесох и последните щрихи в картината на моя живот, време е да се оттегля и да кажа: „довиждане” на земята. Преди да си отида, обаче ми се иска да открия някакъв уникален начин, по който да умра. Вие добре знаете, че никога не съм копирал или следвал някого, не искам и в последните си житейски мигове да го правя. Вие бяхте добри ученици и разчитам на вас да ми помогнете, за да намеря някакъв начин, по който да умра уникално.

Един от учениците предложил:
- Можеш да умреш, стоейки, учителю.
Но друг възразил:
- Познавах един мъдрец, който умря стоейки…
Тогава някой друг предложил:
- Умри като стоиш на главата си, учителю, не знам някой да е правил това преди.
- О, не! В Индия, наскоро, един йога е умрял така – обадил се друг ученик.
Учениците се разпалили, говорили и спорели, като че ли участвали в някаква игра, всъщност, то си било игра, нещо като „Брейнсторминг”.
Някой предложил:
- Може да умреш като седнеш в поза лотос, учителю!
Всички бурно възразили:
- Това не е ново. Много мъдреци са умирали, седейки в поза лотос…
Заваляли нови предложения, все повече гравитиращи към позите от йога.
- Дханурсана – тихо казал най-тихият от учениците, когато другите се поизчерпали от към идеи.
(Бих се възгордял, дори само, ако успея да произнеса тази думичка.)
- Дханурсана! – възкликнал учителят. – Това ми се струва чудно оригинален начин за умиране.
И той пъргаво прехвърлил единия крак зад главата си, а после и другия, кръстосвайки ги. Прегърнал краката си, закопчавайки ръце на гърба си и умрял.
Едва сега учениците, сякаш, забелязали какво се случва. Настъпила особена тишина. Най-възрастният приближил до учителя и се уверил в смъртта му. Поклатил тъжно глава и всички се свлекли на пода, като покосени от дива мъка.
Доста по-късно, учениците се опомнили отново, някои дори, осъзнали в каква идиотска ситуация са попаднали – на пейката пред тях – нито лежал, нито седял, безжизнен техния учител в най-неудобната поза за умиране. Всички бавно се изправили.
- И сега, какво ще правим?
- Щом учителят беше решил да бъде толкова уникален, трябваше да ни каже какво да направим след това.
- Можем да сторим нещо неподходящо.
- А не е хубаво да правиш нещо неподходящо с учителя си, когато той е мъртъв.
Настъпил лек смут, примесен със суетене, който прераснал в тиха паника. Те били срещали много пъти смъртта и знаели какво да правят с мъртво тяло, което лежи на легло, но нямали представа, как да постъпят с мъртвец, който се е оплел като насекомо в паяжина.
Някой си спомнил, че учителят имал брат, който живеел в една пристройка до манастира. Бил по-големия брат – светски човек, дошъл в манастира, за да изживее последните си години близо до своя брат. Един от учениците изтичал да му каже и той пристигнал много ядосан, крещейки от вратата:
- Той от малък си беше такъв – идиот и безобразник, никога не се държеше така, както хората очакваха от него, но не съм си представял, че и когато умира, пак ще се държи така.
Учениците му направили път и той приближил до пейката.
- Хайде, олигофрен такъв! Станал си велик учител, просветлен, а продължаваш да се държиш като дете. Излизай от тази поза и отивай в леглото, за да умреш като хората, в противен случай ще те напердаша за последно!
Учителят се раздвижил, ръцете му се отпуснали, краката му малко тежко тупнали на пода. Изправил се и с бавни крачки се отправил към леглото. Настъпилата тишината можела да се среже само с флекс…
Най-възрастният ученик отново констатирал смъртта на учителя, другите ученици наобиколили леглото, за да се уверят непосредствено – съвсем същото – дишането му било спряло, сърцето му не биело, нямал пулс, само усмивката му била малко по-широка и целият сияел. Бил умрял наистина уникално – забавлявайки се.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Цирк. Дресьорът извежда на арената огромен крокодил, замахва и го удря с палката по главата. Крокодилът послушно отваря паст, украсена с кошмарни зъби. Без да бърза дресьорът разтваря цепката на панталона си, изважда детероден орган с внушителни размери и го слага в крокодилската паст, при гробовното мълчание на залата. Барабаните бият, удар с палката и крокодилът хлопва челюсти. Залата потресена ахва... Дресьорът отново удря крокодила по главата, вади неповредения орган и гордо го демонстрира на публиката.
Конферансието обявява: „Администрацията на цирка ще изплати $ 1000 на този, който може да повтори този трик! Има ли доброволци в залата?"
На втория ред става блондинка и, силно смутено, казва: „Може ли аз да пробвам? Само че не е нужно да ме биете по главата."