ja_mageia

ПРИКАЗКА

prikazkaМлад мъж на име Ейоней, търсейки щастието си, попаднал в двореца на един цар при малко странни обстоятелства, които нямат нищо общо с историята, така че ще ги спестя. Царят благоволил да го приеме.

- Аз съм художник – представил се младежът.

- Това е добре, но трябва и да покажеш уменията си. Донесете му платно, четки и бои!

Ейоней застанал уверено зад статива и само за два часа сътворил истински шедьовър. Царят бил удивен, той дори не предполагал, че може да изглежда толкова реалистично на картина и много се зарадвал, защото му трябвал художник.

- Справи се чудесно, ще те взема за придворен художник. Всички твои нужди ще бъдат задоволявани от двореца, няма да имаш никакви грижи, само ще рисуваш. Ще живееш като богат човек, с твоя талант го заслужаваш. Но… има само едно условие, запомни го: когато и да напуснеш този град, ще си тръгнеш с празни ръце, така както си дошъл. Всичко, което ще създадеш, или ще имаш към този момент, остава тук.

Младежът се съгласил. Бил настанен в луксозна къща близо до двореца и още на другия ден се захванал с изографисването на новопостроена църква. Минавали седмиците неусетно. Ейоней работил всеотдайно и вдъхновено. Царят бил много доволен от него и все по-често започнал да ходи в църквата и с часове се наслаждавал на изкуството му. Освен даровит художник Ейоней се оказал и остроумен събеседник, така че много скоро се превърнал в придворен любимец. Започнал да придружава царя по време на лов, а скоро станал и постоянно присъствие на всички празненства в двореца. Всички го уважавали, всички желания му били изпълнявани, изобщо, живял почти като цар, само дето не усещал тежестта на царската корона.

Изминало малко повече от година и стенописите в църквата били завършени. О-о, това наистина била най-красивата църква в тогавашния свят. Започнали да идват поклонници от близо и далеч, за да я видят. Царят бил много горд и още повече фаворизирал своя любимец. Заговорило се, че художникът е неофициално втория човек в царството и това не било далеч от истината.

Ейоней продължил да рисува, нали това обичал най-много и бил изключително щастлив. Струвало му се, че живее в някаква приказка…

Но не след дълго започнал да усеща някаква умора, или нещо подобно, нещо не му било както трябва. В началото не бил наясно каква е причината, защото фактически нямало причина да се чувства така. Нищо не се било променило, така че щастието му би трябвало да продължи. Вместо това, се чувствал все по-ужасно, усещал някаква тежест, чувство за нещо пропуснато, някаква подтискаща неяснота и като не знаел какво точно било, се обърквал още повече. Отдал се сериозно на алкохола и дори спрял да рисува, като че ли загубил всякакво желание.

Една нощ, след отчаян запой, изведнъж в съзнанието му проблеснала причината за неговото неудовлетворение.

На другата сутрин отишъл при царя и му казал, че си тръгва.

Царят не могъл да повярва.

- Сигурен ли си в това, което ми говориш?

- Да, напълно.

- Но защо реши така? Ако има някакъв проблем, просто ми кажи и веднага ще го решим. Знаеш колко много държа на теб и колко ценя изкуството ти. Бих искал да останеш тук до края на дните си.

- Не, ще тръгна, отново, да си търся щастието.

- Но защо? Тук е твоето щастие, тук имаш всичко.

- Да, имам всичко и нищо не ми принадлежи. Дойдох с празни ръце и с празни ръце ще трябва да си тръгна. Какъв е смисълът да имам всичко? Всичко, което имам е илюзия.

- Точно така: всяко притежание е илюзия и повод за безпокойство. Така ще си тръгнеш един ден от живота и нищо от това, което си създал, купил, спечелил няма да можеш да вземеш със себе си. Всичко остава тук. Сега, върви!


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Срещат се две планети. Едната зелена, цветуща, а другата - сива, сдухана..
- Абе какво става с теб? Защо си такава унила?!
- Ох, остави се.. хванах хора!
- Спокойно, те минават от само себе си!