ja_mageia

ЗА РОМАНА

za-romanaКакто сам го определих, жанрът на въпросния роман е суров пиянско-философски реализъм с особен криминален привкус, с елементи на абсурд и екзистенциализъм. Сега е моментът да апелирам към всички незапознати с това шантаво течение в литературата: Намерете по-приятен начин да си губите времето! Интернет предлага страхотни възможности. Не се опитвайте да ме четете!

Ако трябва да му се сложи етикет, „Съвременен български роман“ ще свърши работа, но само като етикет. Действието се случва в настоящето. Не е изрично упоменато, но се долавя, че протича в две денонощия от юли 2015 година.

Героите са малко абсурдни и живеят доста встрани от съвременността, която познаваме – нямат Фейсбук, таблети, смартфони... Така че, ако пренебрегнем точните сметки в хронологията на ретроспекциите, действието би могло да впише в който и да е юли на последните 20 години, а и както се е закротил животеца в дълбоката провинция – и през следващите десетина.

Заглавието… минах през няколко, докато пишех. Това последното избрано също не ме удовлетворява напълно, но като се замисля така бе и с „Роб на свободата”, пък още си е върху книгата, вече почти четвърт век. Пишейки предишната статия, ми хрумна, че „Завръщане” ще е подходящо заглавие, но после ми се стори някак тривиално. Сигурно често се среща в заглавия.

Въпреки, че е предназначен да се погълне на един дъх, в сайта ще пускам романа на части и не защото се страхувам, че ще го копнат и качат на други сайтове, не и защото ми се иска да заприлича на сапунка (то и няма как да стане), експлоатираща вашия интерес, просто в този вариант съзрях възможност да надхитря себе си. Ето как и защо.

След като окачествя нещо като завършено, не съществува сила, която да ме накара да го отворя и редактирам, макар ясно да съзнавам, че не е напълно готово. А и колкото да е завършена, всяка литературна творба може да се редактира още веднъж. Винаги има какво да се промени – някоя дума, да се скъса някое възсложно изречение, да се добави фраза за повече яснота и изящество… Но не, рядко редактирам написаното, най-много един бегъл прочит. Сигурно, защото докато го пиша, текста успява достатъчно да ми се втръсне, за да ми се занимава повече с него и мисля за нещо друго. Навярно затова и нямам нищо напълно завършено. Очертава ми се като стил. Повечето от статиите в този сайт са качени на прима виста и понякога като се загледам в някое изречение, се ядосвам и се чудя как е възможно да съм го написал така. Чак не ми се вярва, а толкова малко му е трябвало, за да звучи по съвсем друг и подходящ начин. И въпреки това… Имам това качество да не приемам грешките като уроци и се чудя, след като повторението е майка на знанието, повторението на грешки, чия майка е, защото много често ми се иска да го напсувам.

Та след като съм решил да качвам романа си на части, съм си поставил амбициозната задача, всяка част да бъде внимателно редактирана няколко дни преди публикуването ѝ. (Под няколко дни, при мен се разбират три до четири часа, но и това не е малко.) Уж вече работя по първата част. То е ясно, че и след това ще има какво още да се доизкусури (в това се корени нежеланието ми да се напъвам да доизкусурявам творбите си), но ще се постигне някаква, в голяма степен завършеност, а точно това мое произведение заслужава.

И тъй като е предназначен да се погълне на един дъх, романът не е разделен на части, глави или някаква номерация. Отделните епизоди са отделени със звездички, но тук за по-прегледно условно ще го разделя на части. Обяснителните бележки в началото на всяка част ги няма в романа, те са само за сайта (нали все пак е блог). Нещо като опит за диалогичност. Вече са отворени и коментарите под статиите. Ще се радвам да обмислям мненията и препоръките ви.

Приятно четене!
 

 

Коментари  

 
# Надежда 2015-08-11 09:12
"Имам това качество да не приемам грешките като уроци и се чудя, след като повторението е майка на знанието, повторението на грешки, чия майка е, защото много често ми се иска да го напсувам." Това ме замисли, Дани... Навярно зависи от грешките. Грешката в нашите очи, може да не е грешка, погледнато отстрани. Не знам, но щом си ги повтаряме, значи ни харесват или пък затвърждаваме даден урок. Може би е свързано с душата ни, със усета ѝ да вижда преди нас... Нямам идея, но мисля си, че повтаряйки грешките си, то навярно ги и обичаме. А щом обичаме,... кой казва, че са грешки...
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2015-08-14 12:00
Винаги съм твърдял, че е забавно да се греши. Колкото и противна да е една грешка, след време все ще намерим сили да се посмеем за нейна сметка, а след като така и така ще се смеем можем да започнем веднага след като сме я установили, няма защо да сме ядосани на себе си. Повторението на едни и същи грешки е малко по-интересен и не толкова смешен феномен, сигурно защото отвежда към притеснения относно умствената ни достатъчност.
Отговор
 
 
# Йордан Бозушки 2015-08-14 12:10
Съжалявам за закъснелия отговор, но чак сега си припомних как се правеше, всъщност - припомниха ми. Можеше да е преди няколко дни, но припомнянето съвпадна с поредната ми информационна ваканцията. Имам такива щастливи дни - без Интернет, радио, телевизор и мобилен телефон.
Отговор
 
 
# Васил Василев 2015-09-23 18:09
Прочетох книгата до като учих в Свищов през 1998-2003... Вчера я прочетох пак. Все едно бе писана за мен по време на престоя ми там:)
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Отива при доктора двойка:
- Докторе, я ни вижте по време на секс, Мислим, че нещо не е както трябва.
Започват... Всичко е съвсем нормално - стонове, пъшкания, оргазъм.
Докторът (малко напрегнат):
- Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 2,40 лева такса.
Платили и си тръгнали. На другия ден пак.
- Докторе, погледнете пак!
И пак... Пак всичко нормално. Платили 2,40 лева потребителска такса и заминали.
Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал:
- Защо ме мъчите, бе хора?
- Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 100 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 2,40 лева и другите такси се покриват от Здравната каса.