ja_mageia

РЕЦЕПТА ЗА ГЛУПАК

Глупакът не е божие творение, никой бог не би проявил толкова противно и антихуманно чувство за хумор. Твърди се, че глупакът нито го садиш, нито го копаеш – той сам се култивира, но и тази теза не ми допада. Мисля си, че обществото напълно преднамерено си разработва глупаци, тъй-като жизнено се нуждае от тях. 

 В по-частен план глупаците сами създават себеподобни глупаци, за да има кой да оценява глупарските им изцепки, да ги подкрепя и да им се възхищава, което е особено важно за съществуването им. В същия план всеки сам може да си приготви глупак, за да не разчита на случайността.

Създаването на глупак е лесно и весело начинание с трудни и тъжни последствия. Като начало трябва да намерите интелектуално неразвит индивид в подходяща възраст, да му вдъхнете умерена доза фейсбук-мъдрост и да моделирате у него високо самочувствие, чрез множество несъстоятелни похвали и с нищо незаслужени поощрения. След като доловите първите признаци на непредзвикана глуповия, трябва рязко да охладнеете и да демонстрирате цялото разочарование на което сте способни. Следва най-важното – с отчаян и тревожен тон да съобщите на вашия възпитаник: „Ти си много умен, но си мързелив!“.

Дори да спрете дотук с приготвянето, можете да сте сигурни, че вече сте постигнали целта си. Вашият глупак бойко и самоотвержено ще се завърши сам. Ако решите да продължите, трябва да сте особено внимателни. Както завършеният, така и формиращият се глупак е контра на всичко. Ако например информацията, че книгите са пълна загуба на време и много по-готино е да се отпуснеш пред телевизора или да ровнеш в социалните мрежи – хем по-приятно, хем безплатно, хем по-информиращо, е поднесена неправилно, съществува нищожна вероятност вашето творение, напук да отвори книга и да ви опропасти проекта.

Но да се върна на основната подправка, без която е твърде вероятно глупакът ви да не се получи. „Ти си много умен, но си мързелив!“ (Приемаме, че тази формула я вземаме наготово, защото се вижда, че е сътворена от глупак.) Тази напълно нелогична концепция би трябвало да звучи като обида, но зараждащият се глупак я приема като висш комплимент и оттук натам можете да започнете да събирате плодовете на нищожните си усилия. „Умен, а!? – възкликва кандидат-глупендърът. – И не просто умен, а много умен. Видяхте ли?! Умен съм! Умен!!! Е, малко съм мързелив, но това е нормално, важното е, че съм умен.“ Не е нормално и въобще не е възможно да си умен, ако те мързи да мислиш и да научаваш нови неща, но вървете да го обяснявате на глупак. Изобщо вече нищо не можете да му обясните, той е наясно, че е умен, а всички останали са глупаци. Освен това е забелязал, че някои безжалостно си прахосват времето в четене на книги и учебници, а неговата умност… просто си я има, идва му отвътре, както би ви обяснил. Колкото и да се мъчат и да учат, другите нямат шанс да станат по-умни от него. Те са много смешни. След като е постигнал това откритие, глупакът започва да се чувства длъжен да разбира от всичко и безкористно да раздава акъл на всеки. Винаги ми е било непонятно откъде глупаците вземат акъл, за да раздават, след като нямат в наличност. (Нещо като банките, нали и те са създадени за глупаците.) Преди време в един форум отявлен глупак се произнесе: „40% от пишещи тук са кретени.“. Имах нещастието да познавам лично декларатора-статистик и знаех, че не е в състояние да пресметне дори колко са 4% от 100 и ми се стори твърде странно, че аз, който съм съвсем наясно с процентите и даже мога безпроблемно да разчета сметката си от ЧЕЗ, бях достигнал почти до същото процентно отношение.

Глупакът си е просто глупак, дори когато словата му звучат умно. Мъдростта му е изцяло подчинена на познатата схема „copy-paste“, като обикновено пропуска името на автора, иначе с усърдие цитира Джим Морисън и Джон Ленън, защото ги смята за велики американски писатели, както и оня с изчанченото име...

Глупакът държи непременно да демонстрира своята умност, вложена в него чрез основната подправка. Той има крещяща необходимост от себеизява. (Парадоксално е, че когато попадне на сцена, не успява да изиграе себе си и изглежда твърде глупаво.) В случай, че не успее да се изяви, се вбесява и озлобява. Глупакът обича да мрази и е особено безкомпромисен към тези, които отказват да се поведат по глупашкия му ум. От всичко това следва, че на глупака изобщо не му е лесно, както е прието да се смята. „Щастлив като глупак“ е поетичен мит. Глупакът не може да е щастлив, само защото не предполага колко е нещастен.

Това може и да не го вярвате. Вашият глупак не изглежда нещастен, въпреки че осезаемо успешно се реализира, за него вече всичко е глупост, мрази всички, с които общува и всичко, което прави, скуката става любимото му занимание… Улавяте първите признаци на ненавист към себе си и леко недоумявате, но още не е… Чак когато вашето изделие започне да ви се присмива и да ви обяви за безнадеждно глупав (което не е предалеч от истината), вече можете да сте сигурни, че имате един абсолютен и напълно завършен глупак.

Към този момент ще е съвсем естествено да запитате: „Добре, а какво да правя с такъв глупак?“. Би било добре веднага да се отървете от него, но ако нямате такава възможност – търпете го и си го обичайте, нали вие сте си го направили, не е като да ви се е натресъл от нищото. Все пак не бива да се забравя, че освен пълна досада и бедствие за ближните си, глупакът е особено ценен за обществото, освен в честите случаи, когато се захваща с политика, но това е друга тема.

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Отива при доктора двойка:
- Докторе, я ни вижте по време на секс, Мислим, че нещо не е както трябва.
Започват... Всичко е съвсем нормално - стонове, пъшкания, оргазъм.
Докторът (малко напрегнат):
- Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 2,40 лева такса.
Платили и си тръгнали. На другия ден пак.
- Докторе, погледнете пак!
И пак... Пак всичко нормално. Платили 2,40 лева потребителска такса и заминали.
Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал:
- Защо ме мъчите, бе хора?
- Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 100 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 2,40 лева и другите такси се покриват от Здравната каса.