ja_mageia

В ИМЕТО НА ОБЩИНАТА

Били са славни времена…

Да те нарекат „ибрикчия”, си е било чудесен повод за убиване. Днес този епитет се носи с чест или поне с незначително неудобство: „Ибрикчия съм, но ми плащат добре.”.  В Турската империя „ибрикчия” наричали длъжностното лице, което носело ибрика и спомагало за неговото  използване.

Според педията на Вики: ибрикът е вид съд, според мен: съдът е ибрик на общината. 

   

Статията е свалена по настояване на седмокласниците.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.