ja_mageia

ШАНТАВОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ

shantaboto-prikluchenieВ една красива есенна вечер, типична лондонската мъгла се спускала над Темза. Брадясал скитник, навлечен с няколко ката дрипи се установил на дигата, за да прекара там нощта. Той бил на 26, но бил преживял много, избирайки пътя на свободата. Наболявали го ставите, а и не бил хапвал нищо от дни, та не му било лесно да заспи и все пак се случило, но тъкмо тогава бил събуден от един нежен глас.

Надигнал се и видял хубава брюнетка да му присветва с фаровете от своя „Ролс ройс”.

- Бедни човече – казала тя. – Трябва да ти е ужасно студено и влажно тук. Нека те откарам вкъщи и да те настаня за през нощта.

Естествено скитникът не можел да отхвърли такава покана. Почувствал леко неудобство, но какво било то в сравнение със съня на открито и се настанил в колата зад нея. След кратко пътуване, колата спряла пред великолепен замък във викториански стил. Брюнетката слязла от колата, махайки на скитника да я последва. Вратата отворил иконом, на чиито грижи дамата предала скитника с нареждането да бъде нахранен, изкъпан и да му се застеле леглото в синята стая за гости.

Малко по-късно, скитникът изглеждал съвсем различен. Изкъпан, избръснат и попреял, той си лежал спокойно в леглото, гледал всичкия разкош наоколо и размишлявал за живота.

По същото време брюнетката се приготвяла да си легне, но ненадейно, през ума й минала мисълта, че госта може би се нуждае от нещо и така, без да обръща внимание на небрежния си външен вид, се отправила към крилото за гости. Когато стигнала до ъгъла забелязала светлина, показваща, че скитникът е буден. Почуквайки леко на вратата, влязла в стаята и попитала младия мъж, защо не спи.

- Сигурно сте гладен?

- О, не, вашият иконом ме нахрани царски.

- Да не би леглото, да не ви е удобно?

- Не, не е, съвсем меко и топло е.

Младата лейди изглеждала зашеметяващо.

- В такъв случай се нуждаете от компания. Премести се малко...

- О, разбира се! – Младият човек – малко изненадан и много зарадван се преместил... и паднал в Темза.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!