ja_mageia

za-men

Все някога трябваше запълня и тази страница. Отначало си мислех, че това е най-лесното и все го оставях за по натам. След няколко „фал-старта” се убедих, че не е така, значи ще го напиша. Преди много години обичах да разказвам вицове, можех да го правя с дни, без прекъсване. Боже, колко вицове знаех! Постепенно спрях с вицовете и започнах да разказвам за себе си, защото моите истории (с лека доза художествена измислица) бяха по-интересни и по-смешни. Наскоро се улових, че вече не горя от желание да разказвам за себе си. Но няма значение, трябва само да си припомня колко е лесно и така:

Казвам се Йордан Бозушки.
Роден съм на 7 ноември 1963г. в град Койнаре, Плевенска област (дано този път продължа нататък).

Имах много щастливо детство и твърде проблемно юношество.
Казармата ми бе пълна идиотия, но оцелях някак си.
След казармата работех като ОТТК в един завод. Веднъж стана някаква издънка и директорът ме привика. Поради липсата на някакви оневиняващи обстоятелства, му съобщих, че се готвя за кандидатстудентски изпити. Това нямаше нищо общо, но директорът беше твърде бесен, за да го осъзнае и само процеди през зъби: „От тебе освен студент, нищо друго не може да стане!”. Един пепелник се разби над главата ми и побързах да си тръгна…
Директорът се оказа изключително прозорлив човек и три месеца по-късно вече бях студент в Свищов. Беше далечната 1984г…. (Това за студентството стана много дълго и ще го отделя в отделна статия, сигурно ще я кача на 8 декември, в чест на 10-те ми студентски празника.)
През студентските години, по някакво странно стечение на обстоятелствата ми остана време да напиша по-значимото от литературното си творчество:
„Роб на свободата” (1991)
„…На добрият войник…” (1992)
„Хич и изобщо” (1993)
„Затвори очички” (1994)
Бяха години на пиянство и вдъхновение…
Завърших Педагогика в СУ „Климент Охридски”. Дипломирах се през 1995г. Тези 10 години бяха най-върховните във всяко едно отношение. Дори само тях да бях преживял, щеше да е напълно достатъчно. Останалата част от живота ми започна да ми се струва като пълнеж, макар че продължиха да ми се случват интересни неща. Какво ли не бях през следващите години: продавач на книги, хамалин, техническа поддръжка, успешен търговец, неуспешен търговец, собственик на бизнес, момче за всичко, барман, земеделски производител, строител, пътешественик, емигрант-екскурзиант, винаги виновен, влюбен, разлюбван, разочарован, очарован, пияница (това от преди), безделник, лъжец, излъган, оптимист, песимист и дори учител за три месеца (1995г.).
През последните две години съм безработен. Това е причината да се появи този сайт. Някъде четох, че хората си правят блогове по две причини – имат какво да кажат или нямат какво да правят. И макар че при мен причината е категорично ясна, ще изтъкна още един мотив: някой хора изпитват необходимост от писане, нещо като психическа зависимост. Като завършен графоман съм се пробвал във всички жанрове на литературата и беше въпрос на време да се появя в „блогосферата”. Марк Твен твърди, че няма нищо по-лесно от отказването на цигарите, може да поспоря: с писането е по-лесно, отказвал съм го повече от хиляда пъти, дори издържах 8 години (1996-2004) без да напиша и ред. По тази причина една немалка част от творчеството ми е в небитието, но щом е там, значи там й е мястото.
Имам и други вредни навици – много. Често греша и не само, че не се уча от грешките, но и не съжалявам за нищо. Спокойствието ми може да извади всеки от равновесие. Обичам да се наслаждавам на простия живот и своето несъвършенство. Обичам и много други неща: музика, книги, филми…, ако започна да изброявам любими заглавия ще отегча даже себе си. За нещо, което наистина мразя – не се сещам.
Това е. Може би има и още, но да пиша за мен без всякаква художествена измислица са си „пълни самопризнания”, а това е...

 

 

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.