ja_mageia

za-men

Все някога трябваше запълня и тази страница. Отначало си мислех, че това е най-лесното и все го оставях за по натам. След няколко „фал-старта” се убедих, че не е така, значи ще го напиша. Преди много години обичах да разказвам вицове, можех да го правя с дни, без прекъсване. Боже, колко вицове знаех! Постепенно спрях с вицовете и започнах да разказвам за себе си, защото моите истории (с лека доза художествена измислица) бяха по-интересни и по-смешни. Наскоро се улових, че вече не горя от желание да разказвам за себе си. Но няма значение, трябва само да си припомня колко е лесно и така:

Казвам се Йордан Бозушки.
Роден съм на 7 ноември 1963г. в град Койнаре, Плевенска област (дано този път продължа нататък).

Имах много щастливо детство и твърде проблемно юношество.
Казармата ми бе пълна идиотия, но оцелях някак си.
След казармата работех като ОТТК в един завод. Веднъж стана някаква издънка и директорът ме привика. Поради липсата на някакви оневиняващи обстоятелства, му съобщих, че се готвя за кандидатстудентски изпити. Това нямаше нищо общо, но директорът беше твърде бесен, за да го осъзнае и само процеди през зъби: „От тебе освен студент, нищо друго не може да стане!”. Един пепелник се разби над главата ми и побързах да си тръгна…
Директорът се оказа изключително прозорлив човек и три месеца по-късно вече бях студент в Свищов. Беше далечната 1984г…. (Това за студентството стана много дълго и ще го отделя в отделна статия, сигурно ще я кача на 8 декември, в чест на 10-те ми студентски празника.)
През студентските години, по някакво странно стечение на обстоятелствата ми остана време да напиша по-значимото от литературното си творчество:
„Роб на свободата” (1991)
„…На добрият войник…” (1992)
„Хич и изобщо” (1993)
„Затвори очички” (1994)
Бяха години на пиянство и вдъхновение…
Завърших Педагогика в СУ „Климент Охридски”. Дипломирах се през 1995г. Тези 10 години бяха най-върховните във всяко едно отношение. Дори само тях да бях преживял, щеше да е напълно достатъчно. Останалата част от живота ми започна да ми се струва като пълнеж, макар че продължиха да ми се случват интересни неща. Какво ли не бях през следващите години: продавач на книги, хамалин, техническа поддръжка, успешен търговец, неуспешен търговец, собственик на бизнес, момче за всичко, барман, земеделски производител, строител, пътешественик, емигрант-екскурзиант, винаги виновен, влюбен, разлюбван, разочарован, очарован, пияница (това от преди), безделник, лъжец, излъган, оптимист, песимист и дори учител за три месеца (1995г.).
През последните две години съм безработен. Това е причината да се появи този сайт. Някъде четох, че хората си правят блогове по две причини – имат какво да кажат или нямат какво да правят. И макар че при мен причината е категорично ясна, ще изтъкна още един мотив: някой хора изпитват необходимост от писане, нещо като психическа зависимост. Като завършен графоман съм се пробвал във всички жанрове на литературата и беше въпрос на време да се появя в „блогосферата”. Марк Твен твърди, че няма нищо по-лесно от отказването на цигарите, може да поспоря: с писането е по-лесно, отказвал съм го повече от хиляда пъти, дори издържах 8 години (1996-2004) без да напиша и ред. По тази причина една немалка част от творчеството ми е в небитието, но щом е там, значи там й е мястото.
Имам и други вредни навици – много. Често греша и не само, че не се уча от грешките, но и не съжалявам за нищо. Спокойствието ми може да извади всеки от равновесие. Обичам да се наслаждавам на простия живот и своето несъвършенство. Обичам и много други неща: музика, книги, филми…, ако започна да изброявам любими заглавия ще отегча даже себе си. За нещо, което наистина мразя – не се сещам.
Това е. Може би има и още, но да пиша за мен без всякаква художествена измислица са си „пълни самопризнания”, а това е...

 

 

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели