ja_mageia

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ НЕЩА

izkuchitelno-vajni-neshtaНека си представим двама изтъкнати комарджии, в последната игра, когато всичко е на масата. Единият е затънал в дългове и даже е взел пари назаем, за да играе и за него е твърде важно да спечели, на другия не му пука, има достатъчно пари и може да си позволи всяка загуба. Играе, за да се забавлява. Кой според вас ще подобри финансовото си състояние? Разбира се. Този, който държи Royal Flush. А кой е той?... Да, точно така. Другият е вложил прекалено много важност. Съвсем основателно бихте попитали: а какво общо имат късмета и важността? Абсолютно нищо, дори може да се каже, че късметът тенденциозно я отбягва.

Всеки, който върши някаква важна работа, го очаква разочарование: или от работата му нищо няма да излезе, или ще се окаже абсолютно безпредметна и ненужна никому, а и винаги, въпреки цялото старание, ще бъде изпълнена лошо. В общия случай: Когато вършим каквато и да е дейност, която сме обозначили като важна, постигаме по-незадоволителен резултат, отколкото, ако не е била важна, само че във втория случай я вършим леко и без усилия. Не е справедливо, но е точно така.


Не твърдя, че в нашия свят няма важни неща, само че не трябва излишно да ги обременяваме с ненужна важност. Ако някакво събитие има наистина голямо значение за нас, не трябва да му придаваме още по-голямо. Важността винаги се оказва сериозна пречка по пътя към изпълнение на нещо.


Всички сме съгласни, че дишането е най-важното физиологично състояние на човешкия организъм, но никога не съм чувал някой да казва: „За мен е много важно да дишам.” или „Трябва на всяка цена да дишам.” Затова го правим успешно в отсъствието на всякакво напрежение и толкова спокойно, че почти сме забравили за него. Природата ни е подсказала един чудесен модел на поведение – да вършим нещата без да се замисляме за тяхната важност, но в нас е култивиран друг модел. За нас е важно да поставяме на нещата етикетчета с „Много важно!”: много важна е любовта, много важни са приятелите, много важно е семейството, работата, парите, развлеченията… Точно така, важни са. Всичко в нашия живот е много важно, но ако приемем, че важността е определено количество, равномерно разпределена върху всичко, касаещо живота ни, когато определим нещо като много важно, ние отнемаме от важността на другите неща и те стават маловажни, което не ни позволява всестранно преживяване на живота. От друга страна, всяко нещо затрупано с премного важност се задушава и трудно развива потенциала си, затова или става трудно постижимо или е обречено на неуспех. Ако харесваме някой и решим, че е важно да му направим добро впечатление, постигаме точно обратното, затова и някои „първи срещи” са много по-впечатляващи от скечовете на Мистър Бийн. Колкото по-голямо значение отдаваме на целите си, толкова е по-малка вероятността да ги постигнем.


Само, когато спрем да придаваме изключителна важност на някои неща, ще разберем, че всичко в нашия живот е важно. Да отидем утре на работа не е по-важно, отколкото тази вечер – на купон. Ако сме го решили, утре ще понесем голяма доза неудовлетвореност и работата ни няма е задоволителна. (Разбира се, да отидем тази вечер на купон, не е по-важно, от да не отидем утре на работа.)


Когато човек твърди, че за него най-важно е семейството, много е вероятно да се окаже в един абсурден и провален брак, ако смята, че най-важното е да си намери хубава работа – търсенето може да продължи до пенсионна възраст. (Винаги съм смятал за свой приоритет алкохола и претърпях небивал провал – напоследък, дори, не ми се пие.) А какво да кажем за идиота, който от 30-40 години твърди: „За мен е особено важно да откажа цигарите.”. Много важно!?! Ами откажи ги тогава и престани да занимаваш другите със своята важност!


Може би сте забелязали, че хората имат известна потребност да бъдат важни. Умът използва съвкупност от трикове, за да интерпретира фактите според своята потребност да бъде важен и формира вътрешната важност на човека. Хората умишлено хиперболизират важността на нещата, за да изглеждат важни (т.е. занимаващи се с важни работи). Според мен да си важен е идиотски статус. Има два вида хора: важни и празнуващи. Важните са целево ориентирани, сериозни, скучни, надути, вечно замислени… Празнуващите изглеждат малко смахнати. В действителност важните малко по малко се побъркват – и всеотдайно творят лудостта си, която развива собствена инерция и те постепенно навлизат все по-дълбоко в нея, докато напълно се загубват. Другият тип хора леко и спокойно вървят през живота. Не се страхуват от грешки и поражения, приемат с усмивка предизвикателствата, не обмислят предварително неща, които още не са се случили. Спонтанността и импровизацията са им близки приятели. Загрижени са за всичко, но нищо не ги трогва. И от най-важната работа могат да сътворят празник.


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Срещат се две планети. Едната зелена, цветуща, а другата - сива, сдухана..
- Абе какво става с теб? Защо си такава унила?!
- Ох, остави се.. хванах хора!
- Спокойно, те минават от само себе си!