ja_mageia

ДА ПОМИСЛИМ ОТНОВО…

da-pomislim-otnovoТова се случило неотдавна. Една жена притежавала позитивно мислене. Тя непрекъснато си повтаряла: „Аз съм щастлива, божествена, благословена. Нищо не може да докосне моето щастие.” Само че, съдбата не се интересува премного от нашето мислене и не само докоснала щастието й, но го размазала с гръм и трясък, или просто така се случило, но… единствения й син загинал в тежка катастрофа.

Никоя майка не може да е щастлива, когато почине синът й и тя станала много нещастна, но продължила с положителното мислене: „Аз съм щастлива, нищо не ми се е случило. Моят син почина, какво толкова, аз съм щастлива…” Повтаряла си това пет минути (сигурно с нечовешко мобилизиране на волята), а следващите десет изпадала в истеричен плач. После се опомняла: „Ама, какво правя?! Аз съм щастлива!” Какво, всъщност, правела тя?... Точно така.
Позитивното мислене е бягство от действителността.
Една от най-разпространените заблуди е, че да мислим положително, означава да живеем положително. Нищо такова, дори двете състояния са противоположни, според най-елементарната логика. Ако аз не обичам алкохола, защо ще се стремя да не мисля за него, или ако съм непушач, защо ще се принуждавам да не си купувам цигари. Не е възможно да живееш положително и да се стремиш да мислиш положително, защото няма по какъв друг начин да мислиш.
Силата на позитивното мислене е удивителна. Тя може да ни докара депресия, каквато по никакъв друг начин не можем да си причиним. Хора, които си налагат позитивно мислене са в перманентен стрес, те си повтарят непрекъснато: „Ох, не, мисли позитивно! Пак ли тези гадни мисли!? Мисли позитивно!” (коя ли психика би издържала на такъв тормоз) и колкото повече се напъват да мислят позитивно, толкова повече затъват в негативност.
Опитвайки се да мислим позитивно, сякаш отваряме някаква врата, някъде в нашето съзнание. Спомняте ли си? Някъде дълбоко в нас нещо започва да клокочи и напира да излезе. Усещаме някакъв неясен страх. Умът, като че ли, се разполовява и всяка част е на различно мнение. Дори не сме на ясно кой налага утвържденията и кой ги апострофира. „Аз съм здрав. Преизпълнен съм със здраве!”, а от някъде се обажда друг глас: „Какво ти здраве!? Дъските на ковчега са се разскърцали, я извади едно пиронче, за да ги приковеш!” Нищо не можем да направим, запалваме цигара и продължаваме: „Аз съм здрав, аз съм здрав, аз съм здрав...", а главата ни постепенно се запълва с всякакви видове болести, дори започваме да долавяме слаба миризма на камфор.
Когато определяме една мисъл като положителна, в същия момент създаваме и нейната антитеза. Разбира се, че веднага отхвърляме отрицателната мисъл, но не сме в състояние да я контролираме и тя натрапчиво привлича нашето внимание независимо дали искаме това или не. Може да я отричаме, подтискаме, игнорираме – тя винаги оцелява. Колкото повече й се съпротивляваме, толкова повече укрепваме позициите й, а ако го правим достатъчно интензивно, същата тази мисъл, като че ли се влюбва в нас.
Ако спокойно и с безразличие се отнесем към отрицателните мисли, много скоро ще им омръзне нашата компания и те ще си тръгнат. Ако не им се съпротивляваме, ставаме независими от тях. И какво толкова трагично? Това са само мисли. Съществуват, значи е съвсем нормално да ни навестяват от време на време. Идват и си заминават.
Ние ще сме свободни да чувстваме това, което сами изберем, само ако не отхвърляме факта, че винаги съдържаме и всичко различно и противоположно на нашия избор.
Твърде често се оказваме в ситуации, напълно различни от тези, към които се стремим. Понякога попадаме под свръхтрагични обстоятелства, които по никакъв начин не сме предизвикали. Отрицателно ли е да се отдадем за няколко дни на мъката, на скръбта, на болката?
Щастието е наше естествено състояние, но предполагам, че никой не си въобразява, че можем непрекъснато да сме щастливи.
В случай, че някой бъде щастлив 24 часа, 365 дни в годината – непременно ще полудее, ако е нещастен по същата схема – ще се случи същото (макар да е по-малко вероятно).
Положителният човек не обръща внимание на мислите си, те всички са добри, защото са негови. Той е свободен и естествен.
Никога не се смее, когато му се плаче. Положителният човек е част от съществуването и всичко съществуващо е част от него, затова го приема безусловно. Знае, че в него е въплътена грозотата и е свободен да твори красота. Омразата, която притежава му е достатъчна да обича истински. Разчита на собствената си глупост, за да може свободно да се обърне към своя интелект. Носи в себе си тъга, затова умее да се усмихва искрено. И всяко нещастие приема като приключение.


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Ранно утро, тя влиза в спалнята, целува го и поставя пред него закуската – кафе, натурален сок и кроасани. Той се протяга и пламтящ от удоволствие започва да се храни. След малко:
- Скъпа, ще ми донесеш ли чаша вода?
- Не.
- А защо? – недоумява той.
-Аз съм само демо версия на любяща съпруга, лицензираната версия можеш да видиш само след регистрирация в гражданското.