ja_mageia

ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ

lubovta-bez-koyato-ne-mojemЛюбовта е естественото състояние на живота. Хората просто по естествен начин са влюбват едни в други. Любовта е спонтанност. Тя идва изневиделица и може да изчезне изведнъж. В нея няма мотив и няма основание, ако се опитаме да я докажем по пътя на логиката, най-вероятно ще установим, че тя не съществува. В действителност, тя не просто съществува – тя е навсякъде. Не е нужно да тръгваме, за да я търсим. Тя вече ни е намерила.

Ако нямаме любов в живота си, значи сме я изхвърлили. За да попаднем в състояние на нелюбов, трябва по някакъв начин да допринесем за това, трябва да положим достатъчно усилия, или да пропуснем нещо. Трябва дейно да изгоним любовта от живота си, а това не е лесно. Можем да го постигнем, ако сме достатъчно упорити и с активната подкрепа на нашия ум. Най-сериозното препятствие пред преживяването на любовта е умът.
Любовта присъства винаги, навсякъде около нас, но това не означава, че винаги я преживяваме, а просто че тя винаги е достъпна за преживяване. Не можем да изискваме от нея, да дойде и да остане при нас. Можем да получим любов дотолкова, доколкото сме в състояние да се откажем да я преследваме. Точно тук се намесва умът…
Оцеляването ни като хора и личности е първостепенна цел на ума и той съществува в непрекъснат страх, че няма да го постигне, затова във всичко търси неговата стойност за оцеляването. Умът определя нещата като положителни и отрицателни. Първите подпомагат оцеляването. Любовта е сред тях… Веднъж преживявал любов, умът е усетил невероятната благодат, обземаща цялото ни същество (това, наистина е важно за оцеляването) и се вкопчва в нея до вманиачаване… След фактическото преживяване на любов в ума остава спомен за него. Само за себе си, това състояние е приятно, докато не бъде разнищено и превърнато в нищо от ума.
Самото преживяване на любовта става извън времето, тя не се случва „някога, някъде”, а умът я категоризира като събитие и наивно я проектира върху скалата на времето, опитвайки се да я мумифицира и запази за продължително наслаждение – нещо напълно невъзможно. И не просто запаметява любовта, но започва неистово да се стреми, на всяка цена да остане в близост до онзи, за когото смята, че е източникът на удоволствието (защото любовта е висшето удоволствие), така безразсъдно пропилява любовта с претенции за собственост, с изисквания за вярност, отношения на зависимост…
Изпадайки в това смешно състояние умът бързо осъзнава, че любовта му убягва и започва бясно да се противопоставя на състоянието на необичане от срана на другия и още повече влошава нещата (както се случва с всичко, на което се противопоставяме).
„Болка”, „нараняване”, „ограбване”, „жертва” са концепции на ума за създаване на отношение на зависимост, ако допускаме, че те съществуват в отношението ни, което наричаме „любов”, ние сме в състояние на нелюбов.
Умът е убеден, че във вселената няма достатъчно любов и се стреми по всякакъв начин да запази своята. Той си измисля собствени закони за съхранение на любовта, които са пределно несъстоятелни. Според тях, трябва да не даваме своята любов, за да не останем без никаква, или да даваме само толкова, колкото получаваме, или да даваме по малко на подходящи хора, в точното време и при определени условия, защото според логиката на нашия ум: да даваш означава да „отпишеш" нещо, да се лишиш от нещо, да направиш жертва.
И се опитваме точно това да правим… Само че, не сме достатъчно бедни, за да даваме така любовта си. Да даваме по такъв начин, принизявайки някого до просия и давайки му в малки количества да създаваме в него желание за още, това би било перфектното удостоверение за нашата бедност. А как да бъдем бедни, когато любовта е в достатъчно количество с единственото условие, че не може да се трупа (точно към това се стреми умът), но пък можем да я подарим цялата и пак ще ни остане безкрайно много за подаряване. Любовта ни принадлежи, в случаите, когато я разпиляваме безразсъдно…
Само да не забравяме, че когато даваме всичко, предоставяме на другия и свободата да си вземе само това, което му е необходимо.
И още една приумица, която безмилостно обезличава любовта – нуждаенето. Изпитваме нужда, когато сме убедени, че за да оцелеем, трябва да притежаваме нещо определено. Всъщност, любовта е точно сред онези неща, които трябва да имаме, за да оцелеем. Когато се нуждаем от някой, когото да обичаме е достатъчно да се огледаме… но не е задължително да получим любов от точно определен човек и ако сме привързани към тази идея, винаги някъде около нас ще живее един човек, когото по никакъв начин не бихме могли да накараме да ни обича, за съжаление точно този, от когото се нуждаем. Като плод от нашето нуждаене, никога не можем да обичаме или да бъдем обичани от същия човек.
В действителност, нито този от който се нуждаем, нито, който и да е, може да ни даде любов и ние самите не можем да го направим. Любовта не извира от нас, тя се случва като чудо, като магия… Защо се случва? Не вярвам някой да е в състояние да отговори на този въпрос, но тя е начинът, по който съществува всичко. Просто се случва и можем да я преживеем, но само до степента, в която сме готови да я приемем, без да се опитваме да я притежаваме.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- А, сега – обръща се учителката към учениците. – Решете следната задача: Всеки ден идвам на работа с автобус. Той е един път и половина по-възрастен от мен. Движи се със средна скорост 42 км/ч и изминава разстоянието за 42 минути. По маршрута има 4 спирки и на всяка спирка, престоят е средно 2 минути. На колко години съм аз?
- На 28 – отговаря Иванчо, след кратък размисъл.
- Браво Иванчо. Това е точния отговор, а сега обясни на съучениците си, как стигна до него!
- Ами, госпожо… понеже, аз съм на 14 и тате твърди, че съм полуидиот.