ja_mageia

НАШАТА ИДЕАЛНА ПОЛОВИНКА

staya-pod-naemКрасивият мит, че всеки си има своя половинка и че просто трябва да я намери, за да реши проблема с любовта на живота си, датира от дълбока древност.
Много често хората са убедени, че са срещнали своя човек, това продължава известно време, после се оказва абсолютна измама. След това срещат друг, за който вече няма как да са сбъркали, но… Ще излезе, че освен собствена половинка, в света съществуват и множество фалшиви такива, сякаш с единствената цел да ни заблудят. Съществуването не би могло да е толкова сложно, а и никой не е толкова специален, че точно за него да е създаден друг екземпляр (по негов образ и подобие).

Красив и несъстоятелен митът е не просто романтична илюзия, но и коварна болест, която може да повали всяка любов. При най-малкото разочарование, вярвайки в него, можем с основание да възкликнем: „Е няма как, точно този… да е моята половинка…”. От тук натам преценяваме обстойно всеки негов ход и тъй като, всеки си има своите слабости, ако се вгледаме по-отблизо, миражът, че това е нашия човек рухва неудържимо.
Митът за идеалната половинка е чудесно оправдание. Можем да пропуснем цялата любов в живота си, защото не сме срещнали своята половинка, а защото не сме я срещнали – да пробваме с всеки срещнат принц (принцеса).
Аналогичен е и копнежа по съвършения партньор. Ако успеем да вникнем в представата ни за съвършения партньор, бихме могли да забележим, че тя е изградена от характерни черти, принадлежащи не на един човек, а на редица от познати или предполагани отделни личности. Точно такъв човек няма да срещнем в реалния живот, той е реално и трогателно несъществуващ. В определени случаи обвиняваме някой в съвършенство и го възкачваме на пиедестал, но рано или късно пиедесталът се сгромолясва.
Понякога към цялостният облик на обичания човек добавяме опцията „променяне съм съвършенство”, което безпроблемно превръща любовта в тежка конфронтация.
Всичко, което ни дразни у другите, го има и в нас. Съвършено безсмислено е да се опитваме да поправяме чуждо поведение. Ако човек разбира, че прави нещо не както трябва, той няма да го прави. А щом не вижда своите грешки по собствена воля, то нима ще ги осъзнае под наше въздействие. Не и няма да се превърне в съвършен.
Дори да успеем да намерим съвършения партньор, това би било съвършена глупост, нали не си въобразяваме, че сме достатъчно съвършени за него. Сигурно за това разчитаме на идеалната половинка, тя би трябвало да е нито повече, нито по-малко, а точно толкова несъвършена, колкото нас. Само, дето нямаме представа за степента на нашето несъвършенство.
Не знам дали става ясно, но е безсмислено да употребим живота си в търсене на идеалната половинка или съвършения човек, с който да споделим истинската любов.
Животът често събира принципно различни хора, които сякаш съвсем не си подхождат. Вероятността между тях да се случи истинската любов е точно такава, както между родените един за друг.
Независимо от това колко сме различни, ние си приличаме много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Всяко човешко същество изпитва едни и същи болки и разочарования, страдаме от една и съща самота, имаме еднаква нужда да изразим нашите желания и чувства към другите хора. Дълбоко във всеки е скрита нуждата от обич и внимание. Всички хора са еднакви, ако достигнем до прозрението, че всички се нуждаят от любов. Всеки човек е достоен за нашата любов и с всеки можем да преживеем повече, отколкото очакваме. Всеки е напълно достатъчен, ако усещаме към него някакво привличане. А защо, пък, това да не е човекът, с когото сме в момента, нали вече (поне веднъж), се е случвало. Е, вярно любовта е позаспала, но е напълно възможно да я пробудим. Не може през цялото време да е зле, както не може през цялото време и да е добре. Може би трябва да пожертваме някои преценки и убеждения, за да създадем истинско любовно отношение. Може би ще трябва да се откажем от всички евентуални отношения с други хора, но не е само това, трябва да се откажем да мечтаем за тези евентуални отношения – те са чисто хипотетични и несъстоятелни. Ако сме убедени в това, ще можем да бъдем истински в сегашното си отношение и по този начин да изявим смисъла му. Ако не го направим, ще попаднем отново в старата игра, наречена „В търсене на голямата любов”, а в действителност е прескачане от отношение към отношение, което не е нищо повече, от отхвърляне на себе си, проявяващо се в света като отхвърляне на другите. От нас зависи да намерим и утвърдим смисъла на сегашното си отношение, т.е. да започнем нова игра на мястото на старата. Можем да я наречем „Моята голяма любов”.
И още… любовта не е нито голяма, нито малка, нито добра, нито лоша, тя е точно такава, каквато смятаме, че е. (Не съм срещал мерни единици за измерване на любов, ако например, кажем, че нашата любов е шест атмосфери, ние я дефинираме като „въздух под налягане”.) Ако смятаме, че нещо й куца, непременно ще е така, ако я определим като чудесна, тя е такава. Каквото и да е нашата любов, тя е напълно нормална. Ако мислим по друг начин, ще имаме проблеми с нея, докато не разберем, че за нас тя е.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели