ja_mageia

ИЗТРЕЗНЯВАНЕ

iztrezniyvane1Та казваш: била безразлична!?

Колко?

Всички сме безразлични. И аз – към по-голямата част от света. И ти, и тя… Просто си попаднал в тази част от света, към която е безразлична и за това несъмнено си допринесъл.

Безразличието е удобна възглавница, върху която сънуваме спокойни сънища. Чрез него не поемаме излишни рискове в отношенията си с другите.

Как изобщо ти хрумна да я обвиняваш в безразличие?

По-добре направо да изкрещиш: „Обърни ми внимание! Аз съм толкова важен, значим.”

Ти?!

Не си, приятелю. Ако беше – нямаше да се нуждаеш от внимание. Ако наистина си толкова важен, нямаше и да се нуждаеш от някой, когото да обичаш.

Когато се опитваш да бъдеш важен, не можеш да обичаш. Претъпкан си с амбиции и своята собствена значимост. Няма къде да вместиш разни сантименталности. Трябва първо да удовлетвориш амбициите си, трябва да докажеш колко си голям. Можеш спокойно да жертваш любовта. Важният човек е винаги в едно никога несвършващо състезание, непрекъснато е в конкуренция, той няма време. За него любовта е някъде в бъдещето и там си остава завинаги.

Е, не си толкова важен… Добре.

Но какво се е случило, та си така провиснал?

Дори не знаеш какво се е случило…

Така е. Любовта е спонтанност. Пристига изневиделица и може да си тръгне изневиделица. В нея няма мотив и някакви основания. Случва се като вълшебство. Защо се случва, как се случва – никой не е в състояние да разгадае, защо си тръгва – пак, никой не знае, но не позволява да я манипулираме. Не можем да я принудим да се случи, да я прилъжем да остане или да й забраним да си тръгне. Любовта ни променя изцяло и никога не успяваме да бъдем същите като преди. Само че вече си е тръгнала…

Всъщност, май, говоря за една друга любов, защото вече би трябвало да си разбрал, че това, което преживяваш не е била твоята любов. Не е било любов изобщо. Плитка романтична влюбеност или нещо такова – без себеотдаване и жертвоприношения… Наранен си!? Е, стига глупости! Наранена е твоята значимост. Ако проумееш, че тя е просто несъстоятелна, не би усещал болка… Няма болка или поне не е това, което си мислиш. Просто изтрезняване. Махмурлукът е качествен, но никой не ти е виновен, че си злоупотребил с илюзиите…

До вчера си бил толкова щастлив, че ти се е струвало възможно да направиш целия свят светъл и красив, а сега си в истинска грозна и непрогледна нощ. Смяташ, че си напълно нещастен и това е така. Нещастието поражда страх, а страхът е източник на всички отрицателни емоции. Чувстваш се изолиран, безпомощен, унил…

Така е, но ще мине… Най-много един месец…

Може би ти трябва малко безразличие и да помислиш съвсем трезво. Нали знаеш, че е по-добре да си сам самичък, отколкото сам с някой друг. Значи, можеш спокойно да счупиш просяшката си паничка. С просия няма да спечелиш нищо. А и как ще обичаш, ако си просяк? Да не би да си мислиш, че нещо ще се случи, ако тя се върне. Може и да избухнете за миг и после ще стигнете пак до същото. Често така се случва: Бленуваш да бъдеш с някой, но в момента, в който сте заедно, мечтата се превръща в нещастие.

Смяташ ли, че може да се върне? Едва ли. Не би престъпила гордостта си, а и какво да търси. Знам, че е вероятно. Всички придаваме особено значение на вероятностите, когато върху тях едва се крепи някаква надежда. Но и дори да се върне… За всеки случай – не я чакай! Когато не знаеш дали да чакаш или да забравиш някого е по-добре да го забравиш. Е, допускам, че това е невъзможно.

Да, разбирам, че ти е малко подтиснато и някак идиотско. Това, което даваш не е нужно на никой или поне не на този, на когото искаш. А усещаш угнетяваща потребност да даваш. Добре. Защо трябва да е точно на нея? О-о! Тя е… Ние всички вярваме, че ще изживеем голямата любов, когато срещнем подходящия човек и приличаме на посредствен художник, който е сигурен, че ще създаде шедьовър, когато си намери подходящ модел.

Не знам за теб, но аз ще пия още едно…


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един шофьор карал ТИР по шосето. По едно време го спира мъж, целия в жълто.
- Кой пък си ти? - пита изненадан шофьора - що си целия в жълто?
- Ами... аз съм жълтия педераст - с нежен глас заговяря стопаджията - отивам на Конференцията на хомосексуалистите в Пловдив.
- Хайде, качвай се.
След около половин час друг стопаджия маха с ръка, този път целия в червено.
- Ти пък кой си?
- Ами, аз - отново с нежен глас заговаря стопаджията - съм червения педераст, и отивам...
- Да, да, на конференцията на хомосексуалистите. Качвай се.
След малко на ТИР-а маха друг, целия в зелено.
- Ти кой си?
- Аз съм зеления педераст...
- Да, да за конференцията. Качвай се.
След още половн час друг маха на ТИР-а, целия в синьо. Отегчен, шофьора казва:
- Да, да, знам! Ти си синия педераст и отиваш на конференцията... Качвай се.
А човекът сърдито казва:
- Я ти си дай книжката, пък ще видим кой e педераст ...