ja_mageia

ИЗТРЕЗНЯВАНЕ

iztrezniyvane1Та казваш: била безразлична!?

Колко?

Всички сме безразлични. И аз – към по-голямата част от света. И ти, и тя… Просто си попаднал в тази част от света, към която е безразлична и за това несъмнено си допринесъл.

Безразличието е удобна възглавница, върху която сънуваме спокойни сънища. Чрез него не поемаме излишни рискове в отношенията си с другите.

Как изобщо ти хрумна да я обвиняваш в безразличие?

По-добре направо да изкрещиш: „Обърни ми внимание! Аз съм толкова важен, значим.”

Ти?!

Не си, приятелю. Ако беше – нямаше да се нуждаеш от внимание. Ако наистина си толкова важен, нямаше и да се нуждаеш от някой, когото да обичаш.

Когато се опитваш да бъдеш важен, не можеш да обичаш. Претъпкан си с амбиции и своята собствена значимост. Няма къде да вместиш разни сантименталности. Трябва първо да удовлетвориш амбициите си, трябва да докажеш колко си голям. Можеш спокойно да жертваш любовта. Важният човек е винаги в едно никога несвършващо състезание, непрекъснато е в конкуренция, той няма време. За него любовта е някъде в бъдещето и там си остава завинаги.

Е, не си толкова важен… Добре.

Но какво се е случило, та си така провиснал?

Дори не знаеш какво се е случило…

Така е. Любовта е спонтанност. Пристига изневиделица и може да си тръгне изневиделица. В нея няма мотив и някакви основания. Случва се като вълшебство. Защо се случва, как се случва – никой не е в състояние да разгадае, защо си тръгва – пак, никой не знае, но не позволява да я манипулираме. Не можем да я принудим да се случи, да я прилъжем да остане или да й забраним да си тръгне. Любовта ни променя изцяло и никога не успяваме да бъдем същите като преди. Само че вече си е тръгнала…

Всъщност, май, говоря за една друга любов, защото вече би трябвало да си разбрал, че това, което преживяваш не е била твоята любов. Не е било любов изобщо. Плитка романтична влюбеност или нещо такова – без себеотдаване и жертвоприношения… Наранен си!? Е, стига глупости! Наранена е твоята значимост. Ако проумееш, че тя е просто несъстоятелна, не би усещал болка… Няма болка или поне не е това, което си мислиш. Просто изтрезняване. Махмурлукът е качествен, но никой не ти е виновен, че си злоупотребил с илюзиите…

До вчера си бил толкова щастлив, че ти се е струвало възможно да направиш целия свят светъл и красив, а сега си в истинска грозна и непрогледна нощ. Смяташ, че си напълно нещастен и това е така. Нещастието поражда страх, а страхът е източник на всички отрицателни емоции. Чувстваш се изолиран, безпомощен, унил…

Така е, но ще мине… Най-много един месец…

Може би ти трябва малко безразличие и да помислиш съвсем трезво. Нали знаеш, че е по-добре да си сам самичък, отколкото сам с някой друг. Значи, можеш спокойно да счупиш просяшката си паничка. С просия няма да спечелиш нищо. А и как ще обичаш, ако си просяк? Да не би да си мислиш, че нещо ще се случи, ако тя се върне. Може и да избухнете за миг и после ще стигнете пак до същото. Често така се случва: Бленуваш да бъдеш с някой, но в момента, в който сте заедно, мечтата се превръща в нещастие.

Смяташ ли, че може да се върне? Едва ли. Не би престъпила гордостта си, а и какво да търси. Знам, че е вероятно. Всички придаваме особено значение на вероятностите, когато върху тях едва се крепи някаква надежда. Но и дори да се върне… За всеки случай – не я чакай! Когато не знаеш дали да чакаш или да забравиш някого е по-добре да го забравиш. Е, допускам, че това е невъзможно.

Да, разбирам, че ти е малко подтиснато и някак идиотско. Това, което даваш не е нужно на никой или поне не на този, на когото искаш. А усещаш угнетяваща потребност да даваш. Добре. Защо трябва да е точно на нея? О-о! Тя е… Ние всички вярваме, че ще изживеем голямата любов, когато срещнем подходящия човек и приличаме на посредствен художник, който е сигурен, че ще създаде шедьовър, когато си намери подходящ модел.

Не знам за теб, но аз ще пия още едно…


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели