ja_mageia

НАПЪЛНО РАЗЛИЧНИ

napalno-razlichnНепрекъснато търсим във външния свят някаква опора за нашата значимост, нещо, с което да я укрепим, тъй-като винаги има опасност тя да се срути. Някак си сме наясно, че тази значимост е фалшива и сме особено загрижени никой друг да не разбере. Тази загриженост се превръща в едно непрестанно безпокойство, което по никакъв начин не съдейства за директното преживяване на живота.

В много ситуации сме изцяло погълнати от мисълта какво мислят другите за нас и често губим представа за онова, което искаме да им кажем и онемяваме – изведнъж хубавите мисли изчезват, не можем и дума да промълвим или пък говорим нещо напълно безсмислено. Толкова внимаваме да направим добро впечатление, че ставаме нервни и объркани. Нашата значимост е заложена на карта и се опитваме да направим някакво фалшиво изпълнение.
Да предположим, че отиваме на купон. Разбира се, закъсняваме малко. Всички веднага насочат вниманието си към нас и през цялото време ни следят. Май, само за това са се събрали, за да обсъждат как сме облечени, как се държим, колко ще изпием. Ако в другия край на масата се смеят – без съмнение, ние сме причината, значи са забелязали нещо смешно в нас. Веднага допринасяме и изпадаме в смешна ситуация. Вместо да се развеселят, всички ни гледат с пренебрежение… Този купон е истински ад.
В действителност, няма нищо такова. Всеки е загрижен предимно от своята персона и от отношението на околните към нея, а неговото отношение към нас е далече след това, затова можем спокойно да свлечем от себе си титаничния товар. Другите, както и ние, са ангажирани преди всичко със себе си. Твърде вероятно е някои от присъстващите и да не са ни забелязали. Колкото и да е тъжно, не всички ни придават значението, с което сме се удостоили. Можем спокойно да се отпуснем и да започнем се държим свободно и естествено, но не да се опитваме да се държим естествено. В случай, че си поставим за цел да бъдем естествени, нищо няма да се получи. Можем да постигнем непринуденост, само като забравим за собствената си значимост, което не е изобщо лесно. Как просто така да се откажем от желанието да се представим в най-добрата светлина. Точно това желание ни зарежда с непрекъснато безпокойство, което лесно може да прерасне в страх или ненавист. Можем дори да започнем да си мислим, че другите винаги ни гледат с насмешка и презрение, когато те изобщо нямат подобни мисли. Изкривената действителност е единствено в нашите глави и има за цел да подпомага фалшивото идеализиране на нас самите. Всеки човек, почти непрекъснато, е зает с мисли за собствената си персона – също както и ние. Дори на интервю за постъпване на работа, можем да сме сигурни, че интервюиращият е загрижен повече как по-добре да изиграе ролята си, колко е важен и чак след това да прецени качествата ни.
Всеки е зает да подържа своята фалшива значимост и това става чрез фалшиви маски, които дотолкова се срастват с нас, че изобщо забравяме кои сме. Неистинската си самоличност трябва да храним с лъжи, затова е необходимо непрекъснато да изобретяваме все повече и повече неистини. За да поддържаме измислената си значимост, трябва да лъжем все повече, защото една лъжа може да се поддържа само с по-големи лъжи. И дотолкова затъваме в лъжи, фалш и преструвки, че превръщаме щастието в химера, любовта в объркана ситуация, животът в каторга… А всичко е пределно просто – достатъчно е да бъдем естествени, да си позволим да бъдем себе си, без да се тревожим за това, което другите казват за нас, а и какво могат да кажат – всичко, което казват е за тях самите, но ние губим равновесие, защото се накърнява нашата значимост, която безусловно зависи от другите, така че винаги е важно това, което хората говорят за нас. Винаги се стремим да сме порядъчни и да правим онези неща, които другите харесват, за да разкрасим представата за нас и твърде рядко го постигаме. О, това е самоубийствено!
Когато сме сами сме по-весели и по детски непринудени – нищо не ни тревожи. Няма никой наоколо, който да ни вижда и можем да правим каквото ни хрумне. В такива моменти долавяме, че сме истински живи. Можем да плачем истерично, да се смеем по най-идиотски начин, да се гневим, да псуваме или просто да запеем (въпреки че възможностите ни не надвишават тези на някои фолк-диви). Но ако усетим, че някой се приближава, внезапно ставаме напълно различни. Само за миг се променяме тотално и как иначе, нашата значимост е в опасност. Подобаващо ли е важни, сериозни хора да се държат като деца. Не стига… ами за малко да ни разкрият. Ауу, следващия път ще бъдем по-предпазливи и още по… докато в един момент престанем напълно да бъдем естествени.


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.