ja_mageia

ЗАБАВНО Е ДА СЕ ГРЕШИ

zabavno-e-da-greshishИ какво? Всички си тръгнаха и остана сам да си допиваш… Опитваш се да изпиеш цялата си мъка, но е невъзможно. Пробвал съм. Подходът ти е съвсем правилен, всяка грешка трябва да се отпразнува, но си поканил неподходящите приятели. Трябвало е да са хора, които ще се посмеят от сърце на тъпия ти гаф, за да се посмееш и ти, тогава празникът щеше да е истински.

Знам, че ти е писнало от поучения, нали вече си чул достатъчно, но…
Винаги, когато направиш грешка те връхлитат съветници и обвинители. И двата вида лешояди са най-обикновени манипулатори и преследват единствено своите цели, макар да изглежда, че са загрижени за твоето благополучие. За тях е важно да израснат в собствените си очи за твоя сметка, поучавайки те, или просто да те поставят на мястото ти, където следващия път ще бъдеш по-послушен. Трябва да си като всички. Неизбежно е, когато претърпиш поражение да не чуеш: „Нали ти казвах, но ти…!”, „Ако не беше направил това, можехме да сме щастливи (можех да те обичам)”, „Защо не ме попита?” „Никога за нищо не ме слушаш!”, „Можеше да го предвидиш!”… Понякога думите са гримирани като съучастие, в което е лесно да откриеш подтекста: „За какъв се мислиш – за по-добър от нас? Я слез на Земята и живей като нас! Както виждаш ние по-добре познаваме живота и не вършим такива простотии.” Точно в този момент ти е някакво – никакво. Разстроен си от несполуката и се чувстваш неуверен и слаб. „Доброжелателите” точно такъв те искат, за да се нахранят с твоята слабост. Сега си смирен и покорен, и удобен за манипулиране. Сега е като детска игра да се самоутвърждават за твоя сметка и е лесно да ти втълпят съмнението: „Може би, те са прави, ако си бях седял като тях, сега нямаше да съм толкова зле”.

Възможно е, дори да се почувстваш виновен, което е твърде опасно. И точно това се очаква от теб. Вината те превръща в приятен за манипулиране материал, а и започнеш ли да се обвиняваш за някоя грешка, със сигурност ще я повториш отново. (Каквото и да направим, ако заплатим с достатъчно вина, сме готови да го извършим отново.)


Самите съветници и обвинители не са с нищо по-добри от теб. Те, също, искат повече, отколкото имат, но не предприемат нищо, само от страх да не се провалят. Не си поставят високи цели и живеят тихо и приятно. Обикновено са загрижени и обременени с важността си и не забелязват нищо друго освен нея. Имат едно съществено предимство – не правят грешки, но са сбъркали още когато са се научили да не грешат. Не се движат, да не би нещо погрешно да се случи. За тях живота просто си минава, а те уплашено и колебливо наблюдават отстрани. И само чакат някой да сгреши, за да тържествуват.


Но излиза, че са по-добри. Е, да…


Ама, ти затова ли!? Остави ги да бъдат. Ти не си толкова добър и непременно ще правиш грешки, така че просто си го позволи. Разбра ли? Можеш да си позволиш всякакви грешки. Нали си чувал, че големият успех се гради върху руините на нашите несполуки. В старанието си да го постигнеш ще допуснеш още провали, дори, ако неотлъчно следваш мъдрите съвети и напътствия на „умните хора”. Точно в това ще ти бъде най-голямата грешка – да тръгнеш по чужд път. Винаги, когато се позоваваш на чужди решения, поверяваш съдбата си в чужди ръце. Твоите грешки можеш да откриеш само ти. Никой друг не може да ги направи.


Не се отчайвай от грешките си, не тъжи и не проклинай! Какво толкова?! Всяка грешка е ново начало, нова възможност. Още толкова много грешки чакат да бъдат направени. Стани и върви!


И не се оправдавай. Не си го и помисляй! Знам, че е съвсем нормално да чувстваш необходимост да се оправдаеш. Желанието е предизвикано от твоята важност. Отхвърли от себе си този безсмислен товар. Ти имаш право да грешиш. Остави безпогрешността за важните хора.


Оправданието на грешките е като да гребеш срещу течението и напусто прахосваш енергия си. Оправдавайки се можеш да постигнеш много, дори да промениш своето възприемане на действителността, а ако го постигнеш, ще се сдобиеш и с истински проблеми.


Не се опитвай да обясняваш грешките си. На всички е ясно, че ако вчера слънцето не беше изгряло, днес щеше да е съвсем различно. Когато си допуснал грешка и очакваш справедливо обвинение, побързай да си я признаеш и го направи с възможно най-дивната усмивка. Можеш, дори, през смях да споменеш някой дребен пропуск, който е объркал всичко. Така могат да те обвинят единствено в идиотизъм, а това е възможно да те засегне само ако си се кретенизирал от своята важност. Е, няма как да е така, иначе не би поел риска да сгрешиш. Но дори и да се засегнеш, ще усетиш една непреодолима тръпка и желание да продължиш напред. И в това е смисъла…


Хей, усмихни се! Само си представи, че ако не бе тази грешка можеше да продължиш и да сгафиш още по-лошо. Нищо фатално не се е случило. Успял си да сгрешиш навреме. Представи си и как след време ще разказваш за нея на приятели и ще се превивате от смях. Така и така ще се смееш, защо не започнеш от сега.


Грешенето е твърде забавно, прегрешението още повече…


Отпусни се! Да пием! Наздраве! Да пием за грешките…


Всъщност, нали знаеш, че повечето велики открития са се случили заради тях. 



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Отива при доктора двойка:
- Докторе, я ни вижте по време на секс, Мислим, че нещо не е както трябва.
Започват... Всичко е съвсем нормално - стонове, пъшкания, оргазъм.
Докторът (малко напрегнат):
- Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 2,40 лева такса.
Платили и си тръгнали. На другия ден пак.
- Докторе, погледнете пак!
И пак... Пак всичко нормално. Платили 2,40 лева потребителска такса и заминали.
Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал:
- Защо ме мъчите, бе хора?
- Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 100 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 2,40 лева и другите такси се покриват от Здравната каса.