ja_mageia

Да мислим или да мислим позитивно


da-mislim-ili-da-mislim-pozitivОт векове човечеството се опитва да предъвка идеята за позитивното (положителното) мислене и някак си, все не успява, сигурно за това вече има и он-лайн обучение.
Преди четири-пет години и аз попаднах на тази дъвка и започнах да ставам положителен, или по-точно още по-положителен. Това почти ме докара до просяшка тояга. Някъде пишеше, че когато си настроен положително, мислиш положително и използваш положителни твърдения в ежедневието си, разпръскваш положителни вибрации. Стане ли това, започваш да привличаш други положителни хора към себе си и все повече положителни неща започват да се случват в живота ти. И нищо подобно.

Дори усетих, че постоянно срещам отрицателно настроени хора (сигурно във връзка с един от законите на физиката и на природата, в който противоположностите се привличат). Тези хора изобщо не се опитваха да мислят положително – напротив непрекъснато псуваха работодателите си и държавата, злобееха, злорадстваха, крадяха, мамеха и въпреки това работеха нещо или въртяха собствен бизнес, имаха прилични доходи и подреждаха някак си мънистата на своя живот. При мен нещата не вървяха, виждаше се от сто километра с невъоръжено око, но продължавах да си повтарям: „Всеки ден във всяко отношение ставам все по-добре и по-добре!”. Пушех по три кутии цигари на ден и мислих положително (а как може да мисля положително, когато пуша по три кутии цигари си оставаше тайна). Така се бях надъхал с положителни идеи, че ми трябваше доста време да осъзная в каква смешна ситуация съм изпаднал и да се замисля. И ето до какви въпроси и отговори стигнах.


Какво всъщност е положителното мислене? Според психологията такъв феномен няма, защото мисленето е единен процес, състоящ се от различни компоненти. Можем да подтиснем част от негативните мисли, рискувайки да си докараме невроза.


Какво означава да изхвърлим отрицателните мисли? Ами същото като да се опитваме да ходим на един крак. Отрицателните мисли си имат своето значение за нашата психика. Както в природата има ден и нощ, така и в нашето съзнание има мрак и светлина. Ако по някакъв невъзможен начин на земята настъпи вечен ден, за по-малко от година половината човечество би полудяло.


А можем ли да се отървем от негативните мисли? Не, разбира се. Негативните мисли са като досадна муха – прогонваме я и тя се връща отново и пак я прогонваме и тя пак се връща, докато в един момент ни писне и (въпреки положителното мислене) я убием. Но само след секунди, сякаш от нищото се появява друга муха.


Как се чувства положително мислещия човек? Като идиот, би трябвало, ако има възможност да осъзнае състоянието си. Защото, ако сме загубили близък човек и се усмихваме, защото мислим положително, как бихме изглеждали. Или представете си следния казус. Влизате в полицията и започвате: „Ха! Господа полицаи, ха-ха, откраднаха ми колата, ха-ха-ха! Извинявайте, че се държа като олигофрен, но аз мисля позитивно.”


От всичко това следва, че позитивно мислещите са три вида:
а) заблудени, които си мислят, че мислят положително
б) лицемери, който твърдят, че мислят положително
в) шизофреници, които наистина мислят положително


В източните религии и философии няма термин за позитивно мислене, както няма термини и за стрес, невроза и психоанализа, но това не прави източните култури духовно западнали (нито пък означава, че западните са духовно изтънчени).
А какво да правим, когато лоши мисли обладаят главата ни. Нищо. Нека лошата мисъл отпадне сама, без да я подтискаме и без да я изхвърляме, ако я подтиснем или я прогоним, само я амбицираме и тя скоро ни навести отново. Когато отпадне сама, много вероятно е никога вече да не я срещнем.


Всъщност, негативното не е в това, че сме връхлетени от лоша мисъл, а в това, че сме я окачествили като лоша. А умът е способен на преувеличения и други идиотщини (любимият му номер е да прави от мухата слон). Умът има сериозни проблеми с окачествяването на нещата. Срещал съм много хора, които месец или година, след като са преживели „най-големия ужас в живота си”, разказват за него с усмивка и със завидно чувство за хумор. Дали е било наистина толкова ужасно или умът така е решил…

Четох някъде една история, не си спомням къде, а и бе отдавна. Ще се опитам да я пресъздам:
Преди много години в една селска черква, след неделната литургия, към свещеника се приближил млад мъж – комунист-атеист, че и пиян отгоре на всичко и залющил на попа впечатляващ шамар. Изведнъж станало много тихо. Църквата щяла да се пръсне от тишина. Попът го погледнал смирено и му обърнал другата буза. Мъжът с ехидна усмивка го зашлевил отново, този път по-силно и от първия път. Попът промърморил нещо, което със сигурност не го пише в светото писание и разтърсил рамене. Всички с ужас забелязали, че това вече не бил същия човек. Очите му светели яростно, тялото му се тресяло… Тъй както пиян гази лайното си, така и отчето размазал нападателя насред самата църква.
- Но какво правиш! – възмутил се наглецът. – Така ли те учи твоят бог?
- Това, което ме учи моят бог, го спазих, но той никъде не казва какво да направя, когато ме ударят и по другата буза, така че изборът си е мой.
Дотук с положителното мислене. 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели