ja_mageia

БЯГСТВО ОТ КУЛТУРАТА

Всяка култура възниква в резултат на заблуди. Много от тези заблуди са преднамерено внедрени, като се има в предвид, че културата до голяма степен се твори от господстващата класа. Картите умишлено се подменят и културата се превръща в мощен репресивен апарат. Други заблуди, множество грешки, неуспешни опити, пропуски и недоразумения просто се случват. Хората, стремейки се да разберат подробно естеството на явленията ги тълкуват невярно. В търсене на истината стигат до лъжа, правят грешни обобщения – и така се появяват обичаите, нравите, вярванията, заветите, забраните…

Върху тази основа се градят понятията за добро и зло, пошло и прекрасно, грях и добродетел. И така невярно оценявайки поведението на другите хора, собственото тяло, природните сили, приемайки за закономерност онова, което е станало случайно, а онова, което е закономерно – за чиста случайност и измисляйки все повече несъществуващи явления, хората се ограждат с култура, преиначават по нейните понятия картината на света, пишат нова история и религия, които утвърждават тази култура. Всичко това започва невинно и дори несериозно, но когато върху тези дреболии възникне планина от понятия и ценности, когато грешките, нелепостите и недоразуменията се натрупат достатъчно много, за да образуват система, когато тази система вече е защитена с морални и правни закони, човек сам става пленник на онова, което, въпреки че е случайна колода от всякакви простотии, му изглежда като неизбежна необходимост, на която здраво е стъпило обществото.
Тук някъде се заражда идеята за свободата. Човек осъзнава, че не му е удобно в този затвор. Той не може да бъде това, което иска да бъде, нито това, което смята, че е. Човек не е свободен дори в своите прояви или в своя живот.
Свободата не е нищо друго, освен бягство от културата. Това е висшата свобода към която всеки съзнателно или не, се стреми. Само че всяка култура е създала редица механизми, за да предотврати това бягство. Културата не отрича свободата, напротив – превъзнася я като най-висша ценност, но за коя свобода става дума? В културата свободата е мъгливо, абстрактно и неясно понятие, за което ако се наложи, трябва да платим безумна цена (например с живота си), или пък се разглежда в най-буквалния аспект: свободен си, когато не си в затвора. А самото утвърждаване на свободата измества предмета на търсене.
Като че ли през целия ни живот, културата има една основна задача – да развива и укрепва нашето Его, нашият вътрешен надзирател. Като начало, културата погубва същността ни и ние започваме да придобиваме характер, стремим се да станем личности. Затова имаме нужда от другите, ние се оглеждаме в другите, в тяхното мнение. Личността съществува само спрямо другите, тя е фалшива, тя не е наша същност, тя е нашето Его.
Ние непрекъснато се стараем да поддържаме личността си, изискваме внимание, стремим се към успех, привличаме внимание към собствената си персона, създаваме собствен характер, придържаме се към морала, ставаме наблюдаеми от другите винаги и навсякъде, където има други хора. Винаги се опитваме да бъдем порядъчни, да украсим своето Его. И лицемерничим. Вършим неморални неща, но тайничко (или поне ни се иска да вършим), а в същото време ставаме все по-морални и по-наблюдавани, ставаме изкуствени, губим себе си, придобиваме фалшива личност и се отъждествяваме с нашето Его.
Много от нещата, които правим, са само заради Его-то. Искаш да си намериш нова работа, сегашната, такава каквато е, е напълно удовлетворяваща – приятна и добре платена, дава възможност за творчество и я харесваш, но ти искаш друга, само защото е по-престижна. Културата ни учи, че докато не получим признание сме нещастни и безполезни. Не е важна работата, а признанието, защото признанието е храна за Его-то. Или, да кажем, си построяваме огромна къща, от километри се забелязва, че тя не е за нас, а за нашето Его. Други, пък, са приказно богати, могат да живеят щастливо и приятно много по-дълго, отколкото ще живеят, но продължават да събират пари – тези пари също са за Его-то.
Завистта, злобата и омразата, желанието да си известен или пръв в нещо, без значение в какво и без да подбираш средствата, желанието да вземаш повече, отколкото ти е необходимо, са съществена част от културата и питателна храна за Его-то.
Осъществяването на висшата свобода е възможно само, ако преди това сме се освободили от собственото си Его, а това е почти неосъществимо, тъй като дотолкова сме се слели с него, че по-лесно бихме се разделили с някоя част от тялото си. Затова и много философи смятат свободата за нереално съществуваща.
Всъщност, бягството от културата е нещо съвсем реално и с традиции. Като се започне от бохемите и дадаистите, през хипитата и пънкарите, та чак до днешните рокери и хеви-метали, но това бягство не е цялостно, то е по-скоро бунт срещу културата и когато отшуми младежкия ентусиазъм, много от представителите на тези движения предпочитат да се върнат доброволно в клетката, защото…
Вратата на клетката, направена от репресивните условности и виждания на обществото, е отворена, но човек продължава да се държи здраво за решетката и не смее да излезе навън. Свободата е несигурност, свободата създава страх, хората говорят за свободата, но се страхуват от нея и наистина трябва много смелост, за да навлезеш в един живот, където околните започват да те смятат за ненормален. Много по-лесно е да останеш културен.


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един адвокат се разболял тежко и го приели в болница по спешност. Негов приятел разбрал за случилото се и притеснен решил да го посети. Отишъл приятелят в болницата и като влязъл в стаята на адвоката, вместо да го завари на легло да пъшка, той сварил юриста седнал на ръба на леглото да прелиства трескаво Библията.

- Какво правиш, бе? Ти луд ли си? Защо не лежиш? - попитал посетителят.
Адвокатът без да му обръща внимание:
- Търся вратички. Търся вратички.