ja_mageia

ДО ВСИЧКИ ПО ПЪТЯ…

DO-VSICHKI-PO-PATYAТова е пътят… Отъпкан е само в началото, защото много са тръгвали по него и са се връщали, по натам изобщо не се забелязва, че има път, можеш да го следваш единствено със сърцето си. И трябва да го извървиш сам. Трябва сам да откриеш истината и сам да осмислиш живота си, защото твоят живот е единствен и уникален. Тъмно е, но постепенно очите ти ще свикнат. Не отхвърляй страха, но и не му се доверявай. Нужни са няколко падания, за да се избавиш от страха от падането. Просто върви!

Не се страхувай от дивите зверове, в тази реалност си по-див от тях и по-човечен от най-отявлените хуманисти. Не мисли за резултатите от своето търсене – това ще е още едно препятствие. Безпокойство по повод количеството и качеството на резултатите може да унищожи цялото търсене.
Не изхвърляй съмненията! Те ще са ти нужни.
И никога не се отчайвай. Отчаянието е най-голямото чудовище, което ще срещнеш по пътя.
Основната трудност идва от това, че очакването започва дълго преди твоята готовност. Ти едва си стъпил на пътя, а вече очакваш чудесата да започнат да се случват. Забрави илюзиите! Не е необходимо да се пипнеш отзад, за да установиш, че имаш само голям задник и никакви крила.
И вярвай! Който търси – намира (както често се казва), но обикновено не това което търси. А ти дори не знаеш, какво търсиш и имаш изключителни шансове да го намериш.
Избягвай кръстовищата, на които някой чака да стане твой гуру. Когато по пътя си срещнеш човек, който ти обещава мъдрост и духовно израстване, подмини го. Ако някой заявява, че дава, значи непременно ще иска нещо в замяна. И макар получаването и даването винаги да вървят ръка за ръка, те са и съвършено различни неща (това го знае всеки, който е дал пари на заем). В момента, в който поискаш, вече започваш да даваш и даваш повече, отколкото получаваш. Всъщност, получаваш само изтъркани истини и фокуси. Който заявява, че дава, непременно много повече ще вземе в замяна, иначе защо ще крещи за това на всеослушание? Истински духовно просветеният човек никога не рекламира себе си. А и добре знае, че нищо не може да ти даде. Трябва сам да откриеш истината, предъвкваната от друг истина, няма да ти е по вкуса, а и няма да е твоята истина. Не моли като просяк истина от други (истината е недостъпна за просяците), защото е невъзможно да я достигнеш чрез другиго.
Подминавай духовните бакалии, в който религиозни бизнесмени ти предлагат чудеса на цена, с която „сами си прерязват гърлото”. Ако можеш, изобщо не спирай, те са опасна територия. Пред всяка такава бакалия има множество невежи и рекламни агенти, които превъзнасят чудесата и боготворят бакалина. Лесно е да си помислиш: „Щом се е случило на други, защо и на мен да не се случи? А и цената е разумна… Вместо да вървя по този труден и страшен път…” Не се поддавай! Продължи! Твоето търсене не свършва тук. Твоята истина няма цена и никой не може да ти я продаде. Не искай никакви духовни достижения, не приемай никакви духовни сделки! Бягай далеч от тези, които ти обещават неимоверни резултати. Обещаващите също търсят. Те търсят тези, които могат да попаднат в капана им.
Върви по твоя духовен път и търси. Какво и да намериш, приемай го, предлагай благодарността си и продължавай нататък. Важното е да не спираш. И наблюдавай! Всичко, което се случва около теб е от значение. Подготви се, а останалото остави на провидението. Духовната просветленост ще дойде в най-подходящия за нея момент. Ако не идва, значи още не си готов да я получиш. Не бъди нетърпелив. Непременно ще се случи.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.