ja_mageia

42 – СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

42-smisala-na-jivotaНякъде в детството си задаваме въпроса: „Защо живеем?“ Но после нашите сексуални, интелектуални и битови интереси заглушават желанието да се намери смисъла на живота. Детството си отива и отнася със себе си своите големи и малки тайни, загадки и приказки, а ние избираме своя жизнен път и увлечени в безмилостно преследване на мечтите си напълно забравяме този въпрос.

Променяме се и променяме света около нас. Мечтите ни стават реалност. Живеем един много добър живот и се наслаждаваме на всеобщо одобрение и възхищение. Смятаме, че сме напълно свободни – нашето време ни принадлежи. И изведнъж, всичко рухва. В този миг осъзнаваме, че нищо наоколо не може да ни даде спокойствие и удовлетворение. Всичко е някак фалшиво и празно. И колкото и да се опитваме да се задоволим с това, което ни дава този свят – нищо не се получава. Виждаме как другите хора се стремят към печелене, придобиване, богатство и успех, а на нас всичко това ни се струва нищо повече от игра. Участваме в тази игра, понякога сполучливо, но някак си „играта не ни грабва”. И все същата неудовлетвореност и разочарование.
Рано или късно човек се оказва в състояние на безпокойство и разпиляност: няма повече усещане към вкуса на живота, няма с какво да се запълни. На него просто му е „гадно”. „Влече го” нанякъде, а дори не знае накъде? Търси някакви нови удоволствия, но не намира нищо подходящо. И тогава в съзнанието му изкристализира въпросът за смисъла на живота. Опитва се да забрави и го постига за известно време, но после въпросът се завръща отново. И разбира се, човек се захваща да търси смисъла на живота.
Милиони хора живеят в безсмислие поради тази впечатляващо глупава идея, че смисълът трябва да се открие. Като че ли, той вече е там и всичко, което трябва да направим, е просто да отидем, да го намерим и да го вземем. Сякаш някой го е загубил преди нас. Не, никой не го губил и никой не го е скрил, защото, обективно, смисълът не съществува. Животът сам по себе си няма смисъл.
„Да живееш — това означава дълго време да си болен; на спасителя Асклепий дължа един петел." Дори Сократ не е открил смисъла. Какво всъщност е нашия живот? Докато се осъзнаем и вече сме в клетката на обществото. Живеем като другите, правим всичко като другите, трудим се, блъскаме се като река в бреговете си, постигаме някакви резултати и болести. Амбициите отварят язви в стомаха ни, успехът е най-краткия път към инфаркта. И всичко, което успяваме да създадем, бива неумолимо заличено за една нищожна частица от време. След някакви си 70 – 80 години (в по-добрия случай) никой, вече, няма да си спомня за нас, за нашите амбиции и успехи. Как тук да открием някакъв смисъл?
Животът няма смисъл, но той е една възможност да създадем смисъл. Смисълът не трябва да се открива, той трябва да се създава. Ще открием смисъл, само ако го създадем. Ако смисълът си стоеше там някъде, някой вече щеше да го е открил и тогава нямаше да има нужда всички останали да го търсят.
Смисълът на живота няма да намерите в тази статия, нито в многото други в Интернет пространството. Няма да го откриете и в книгите на съвременните духовни водачи, нито на техните лекции. Ако те са го открили, те са го сътворили преди това. Смисълът не е нещо, което може да се преразкаже или да се прочете и после да се научи. Така може да научим история, психоанализа, трудово право и много други неща, но не и за смисъла на живота, и колкото по четем, толкова повече се объркваме, защото той не е просто знание, което трябва да открием. Той е картина, която трябва да нарисуваме, поезия, която трябва да напишем… Сами. И тогава ще го открием.
Колкото и да търсим смисъла на живота, нищо по-правдоподобно от написаното в „Пътеводител на галактическия стопаджия” няма да открием.
Всичко, което получава човек, е резултат от усилията му. Ако чакаме пасивно смисълът да дойде, той никога няма да се случи. Такава е идеята на религиите, че смисълът вече съществува и трябва само да чакаме, да вярваме и да се надяваме. Нищо подобно – смисълът не съществува! Съществува свободата да го създадем, съществува енергията да го създадем. Съществува и „работилницата”, в която да го създадем. И вдъхновението съществува… Всичко е налице – трябва само да го създадем. А самото създаване е страхотно приключение.

 

Коментари  

 
# Toni 2016-01-31 12:46
Porazitelno, mnogo e motivirashto i semplo,
Shte go priloja, dava mi spokoistvie
Unikalno
Отговор
 
 
# future health 2017-10-11 04:54
Уникално, точно по мой вкус.
Отговор
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Отива при доктора двойка:
- Докторе, я ни вижте по време на секс, Мислим, че нещо не е както трябва.
Започват... Всичко е съвсем нормално - стонове, пъшкания, оргазъм.
Докторът (малко напрегнат):
- Всичко е наред. Не виждам никакви отклонения. Моля, 2,40 лева такса.
Платили и си тръгнали. На другия ден пак.
- Докторе, погледнете пак!
И пак... Пак всичко нормално. Платили 2,40 лева потребителска такса и заминали.
Когато дошли за трети път, докторът не издържал и казал:
- Защо ме мъчите, бе хора?
- Разберете, докторе, аз съм женен, тя е омъжена и не може да се видим нито у нас, нито у тях. Стая в хубав хотел е 100 лева, в евтин хотел е 50 лева, а тук плащам 2,40 лева и другите такси се покриват от Здравната каса.