ja_mageia

НЯКОЛКО КАПКИ БЕЗРАЗСЪДСТВО


nyakolko-kapki-bezrazsadstvoМежду нас и освидетелстваните луди няма фундаментална разлика. Ние само потискаме своята лудост. Може да се каже, че сме "нормално луди". Толкова много общо има между нас и лудите. Тези, които са отишли малко по-напред в лудостта, на които маската на приличието им е станала тясна, се оказват в затруднение, но лудостта е заложена в нас и тя се опитва да намери изход.

Когато сме разгневени, за кратко, сякаш, загубваме ума си. В такива моменти извършваме постъпки, които не сме и предполагали, че можем да извършим. Обсипваме другите с оскърбления, хвърляме предмети, удряме си главата в стената или удряме нечия друга глава, крещим, чупим мебели. Може дори да скочим от прозореца и въобще да направим нещо истински безразсъдно. Ако един луд извърши всичко това, ние го гледаме със съчувствие или му се присмиваме, но когато нормален човек прави същото, ние се питаме: „На тоя какво му стана, беше си съвсем нормален?” или нещо подобно. Да, но лудостта присъства във всеки нормален човек, ако не присъства вътре, то не би се проявила и външно. Лудостта е в нас, а ние сме просто нейни пазители.
Лудостта е съществена част от нашата природа. Обърнете внимание колко естествено луди са децата. Самата майка казва: „Моето момче е много лудо.” По-късно културата ни учи да потискаме лудостта. Етикетът не допуска бурен плач и гръмък смях. Не е позволено от гледна точка на общественото мнение да се танцува и крещи така, както ни се иска. Всичко трябва да бъде "прилично". Нормите на общественото поведение ни притискат от всички страни, в резултат на което всички необходими вътрешни преживявания се оказват потиснати. И е съвсем нормално, че в един прекрасен ден натрупаното потискане на тези емоции се взривява и ситуацията напълно излиза от контрол. Човек стига до крайност в своята лудост. Нашата култура е направила всичко, за да ни лиши от възможността да контролираме безразсъдството, превръщайки го по този начин в недоброволно събитие в живота ни. Затова, когато то идва, ние не сме в състояние да направим нищо с него. Подтискането на безразсъдните пориви е технологията, чрез която обществото произвежда умопобъркани и психично болни. И те стават все повече. Това подтискане е следствие от онази тъпа привичка да разделяме нещата на положителни и отрицателни – добро и зло, позитивно и негативно. Да си нормален е позитивно, лудостта е негативна, тя трябва да се премахне от живота и тъй като премахването й е малко възможно, затварянето й дълбоко в нас се счита за добро решение (с лоши последствия).
Всички усилия в културата, в обществото, в образованието са вложени в опитите да бъдем нормални и ние ставаме точно такива, само че нормални означава да бъдем като всички, просто един от тълпата, а вътре в нас, ние няма как да приемем тази постановка, тъй като осъзнаваме своята уникалност. От тук следва големия разрив между това, което сме и това, което трябва да бъдем.
Лудостта не е нито положителна, нито отрицателна, тя си е просто лудост. Ако не я игнорираме от живота си, ако й позволим да се проявява от време на време, ще можем да я осъзнаем и да я контролираме. Малко безразсъдство всеки ден е добра профилактика за психичното ни здраве, а и утвърждава живота.
Ние сме свикнали да наричаме безразсъден някой, който прави нещо много уникално и неповторимо, което не е прието за другите хора. Забавлението си е чиста лудост. Ако безразсъдните изчезнат от този свят ще изчезнат и всички забавления. Ако отидете на купон и на него не се случи нищо лудо, безразсъдно ще се приберете отегчени от един зверски скучен купон. Безразсъдството е истинския празник, без него празникът е скучна церемония.
Животът е коктейл, в който ако не добавим малко безразсъдство ще си бъде чиста лимонада.
Без лудост живота се превръща в мъртъв ритуал. Цял ден работиш усилено. прибираш се в къщи изморен до припадък – ядеш, звъни ти телефона, обажда се твоят шеф, за да ти напомни задачите за утре, гледаш телевизия, звъни ти телефона, обажда се колегата, за да обсъдите нещо много важно, лягаш си, звъни ти телефона…, спиш и на другия ден отново същото. Чакаш петъка да отмине. Почивните дни уж е по-различно, но постепенно и те се превръщат в рутинни процедури.
Ако не сме поне малко безразсъдни, изпускаме живота си. Изпускаме радостта от живота. Нека има моменти, които са необясними. Нека има някои мистериозни неща, за които не можем да дадем никакво обяснение. Нека да извършим някоя велика глупост, заради които хората да ни смятат за малко побъркани. Нека направим нещо безцелно, без никакво значение, без никаква целенасоченост… Ако човек е сто процента нормален, е мъртъв. Винаги трябва да има мъничко лудост. Бъди себе си! И никога спирай да вършиш шантави неща.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Ранно утро, тя влиза в спалнята, целува го и поставя пред него закуската – кафе, натурален сок и кроасани. Той се протяга и пламтящ от удоволствие започва да се храни. След малко:
- Скъпа, ще ми донесеш ли чаша вода?
- Не.
- А защо? – недоумява той.
-Аз съм само демо версия на любяща съпруга, лицензираната версия можеш да видиш само след регистрирация в гражданското.