ja_mageia

ЗА ПРАЗНИТЕ И НАПРАЗНИ ЖЕЛАНИЯ

za-praznite-i-naprazni-jelaniyaВсеки човек е устроен така, че неговите желания са свързани единствено с получаването на наслаждение. Според вида на наслажденията, желанията могат да бъдат милион и едно, а и много повече. Желанието да се получи максимално наслаждение е двигателя на човешкото съществуване. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото пристигналото наслаждение анулира желанието и вследствие на това насладата престава да се усеща.

Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, той е принуден постоянно да създава у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслада. И се завърта в същия порочен кръг: получаването на наслаждение незабавно намалява желанието, което на свой ред намалява и наслаждението. Същността на наслаждението е в неговото очакване. Реалността на сбъднатото желание е върхът на скуката, само че много често, човек дори не осъзнава скуката, защото съзнанието му е погълнато от новото желание.
Максималното наслаждение се усеща само при първия контакт на желаното с желаещия, подобно на това, когато първата хапка храна се усети в устата. Но после гладът изчезва, поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея. Вече не се усеща от всяка хапка храна тази наслада, която е била в началото на обяда. Затова за края на обяда е предвиден десерта, за да се допълни убитото вече желание за голямо наслаждение. Лакомниците си измислят и други трикове с цел да удължат удоволствието и понякога успяват, но никога не е същото както в началото.
Нещо подобно е с цигарата („най-съвършения вид на едно съвършено удоволствие”, както я нарича Оскар Уайлд) – насладата е в самото запалване и още след първото дръпване изчезва, но още докато пушиш ти се иска да запалиш нова цигара.
Всички наши наслаждения намаляват при получаване на желанието. Нерядко човек работи десетки години, за да реализира някоя своя мечта и когато я постигне, не получава никакво усещане за наслаждение или наслаждението от сбъднатите желания продължава няколко минути, или няколко дни, но в края на краищата изчезва. Дори, когато човек дълги години се е стремил да постигне нещо, например престижна работа или някакво призвание, в момента, в който целта е постигната, изпитваното блаженство от нея започва да му се изплъзва. Следователно, удовлетворявайки желанието, наслаждението го анулира.Това изчезване на усещането за наслада предизвиква у нас порив за търсене на нови наслаждения. И не само това, но като влиза в желанието и след това изчезва, насладата формира у нас нов стремеж, многократно превишаващ предходния. Това, което вчера ни се е струвало, че ще ни донесе максимално удовлетворение, днес ни изглежда съвършено недостатъчно. Ние искаме много повече! Получава се така, че удовлетворението на нашите желания всъщност ги засилва и ни заставя да полагаме повече усилия, за да запълним отворилата се празнина.
В резултат на това, съвременния човек се превръща в уникална машина за производство на желанията. Желанията се раждат ежеминутно, и удовлетворяването на желанията се превръща в най-важното нещо в живота.
Една голяма част от тези желания имат тъпата особеност да не се осъществяват и това е твърде логично – ако насладите бяха в изобилие и се постигаха лесно, никой не би ги наричал така и никой не би си ги пожелал. Тези желания са особено опасни – те носят тъга, депресии, комплекси за малоценност, отчаяние…
Много от нашите желания са ни натрапени отвън, те, всъщност, не са наши желания, но никой не се замисля: „Аз действително ли искам тази простотия, или заради онази тъпа реклама с готината мацка?”. Не. Бясно се втурваме да осъществим желаното и ето след две-три седмици вече имаме жадувания GSM, а той се оказва нищо особено, като че ли стария ни върши по-добра работа, а и колегата вчера си купил много по-як… Разочарованието е пълно, такова щеше да е и ако не бяхме успели да си го купим. Разочарованието е заложено в самото желание и ни постига без значение дали се е сбъднало.
Повечето религии заклеймяват желанията, особено хедонистичните, но това си е „свещена глупост”. Животът без желания ще е досадно мрачен и безрадостен. Ако се каже, че желанието е най-нереалистичния път към щастието ще е съвсем вярно, но друг път няма.
Според една древна мъдрост, човек трябва да внимава какво си пожелава, още по-важно е да осмисля своите желания. Дали след като аз искам това, то задължително ми трябва и без него не мога. Да ми се иска – съвсем не означава обаче, че трябва, а още повече, че не мога без това. Желанието твърде често е различно от желаното.
Не трябва веднъж и завинаги да отсъждаме и решаваме какво ни се иска. Не трябва да казваме: „никога няма да си пожелая тази кола или тази жена”, защото ние така сме устроени, че още утре може да се наложи да подтиснем желанието, което днес сме отрекли, а подтиснатото желание е удобен инструмент за инквизиция на нашата психика. Всеки ден, всяка жизнена ситуация, ни предлага конкретно да дадем точен отговор на въпроса: „Какво всъщност искам?”. Ясно е, че решението, намерено днес, може да се различава от това, което ни се е струвало правилно вчера. Желанията не могат да бъдат неизменни, абсолютно неподвижен може да бъде само един труп, но трябва да бъдат ясни, за да може човек правилно да подбере само най-важните и необходимите, а умението да го направи и увереността в собствения правилен подбор, създават сериозни предпоставки за появата на щастливия човек.


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.