ja_mageia

В СФЕРАТА НА ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА

v-sferata-na-predpolojeniyataУмът непрекъснато се упражнява в създаването на предположения. Веднъж възникнали, предположенията се настаняват в главите ни като непоклатими властелини. Ние дотолкова започваме да вярваме в истинността им, че можем да отречем всякаква реалност. Някак неусетно се сдобиваме с предположения за всичко: за времето, за утрешния футболен мач, за световната икономическа криза, за политиката… Някой от тези предположения са почти безобидни, много скоро разбираме тяхната несъстоятелност и ги заменяме с други. Но има и предположения, които целенасочено тероризират нашето щастие и безкомпромисно заличават радостта от живота.

Една огромна част от нещастията, които преживяваме, са резултат от правенето на предположения, резултат от това, че приемаме нещата такива, каквито сме предположили, че са.
Ако другите ни кажат нещо, правим предположения, ако не ни кажат, отново правим предположения, за да удовлетворим потребността си да знаем и да заместим необходимостта си от общуване. Дори ако недочуем нещо, правим предположение за смисъла му и после сме абсолютно убедени, че точно това сме чули. Човек е склонен да превърне, дори, мечтите си в предположения.
Предположенията създават огромен хаос в главата ни, който ни кара да тълкуваме и да разбираме погрешно всичко. Виждаме само онова, което искаме да видим, чуваме, каквото желаем да чуем. Не възприемаме нещата такива, каквито са. Не разбираме нещо, правим предположение за смисъла му и когато истината излезе наяве, откриваме, че не е било, каквото сме си мислили.
Предполагаме, че всички възприемат живота като нас. Предполагаме, че другите мислят, чувстват и преценяват по същия начин като нас. Това несъстоятелно предположение ни причинява страха да бъдем себе си в отношенията си с околните. Смятаме, че всички останали ще ни осъдят, ще ни се присмеят, ще ни превърнат в жертви, ще злоупотребяват с нас и ще ни обвиняват така, както ние сме в състояние да го направим. Така че преди още околните да имат възможността, да ни отхвърлят, ние вече сме се самозахвърлили.
Често правим предположения за себе си и това поражда много вътрешни конфликти. „Мисля, че мога да го направя". Правим това предположение, засилваме се, скачаме и се контузваме. (Най-често психически.) Надценяваме се или се подценяваме, защото не сме отделили време да си зададем въпроси и да им отговорим. Може би е необходимо да се изнамерят повече факти за дадена ситуация. Или, пък, да престанем да се самозалъгваме за истинските си желания.
Предположенията обезсмислят нашите търсения. Дори когато човек търси нещо, за което няма никаква представа, той вече е направил предположение, което му дава достатъчно основание, когато го открие да заяви: „Не знам какво е, но не е това.” и продължава да търси, защото вече си направил извод, че то непременно съществува и е точно такова, каквото си го представя. Търси го, изхождайки от своето предположение. И съвсем естествено – не го намира.
Когато правим предположения за действията и мислите на свързаните с нас хора, ние подлагаме на нечовешко изпитание връзката си. Често предполагаме, че партньорът ни знае какво мислим и не е необходимо да изразяваме на глас желанията си. Правим предположението, че той ще постъпи така, както искаме, защото ни познава много добре. А когато това не стане, се чувстваме предадени. Дори пропускаме очевидния факт, че не сме свързани нито с Нострадамус, нито с Наина Владимирова.
Дори когато решим да се бракосъчетаем, правим тази важна стъпка по пътека застлана с предположения. Вече сме решили, че партньорът ни си представя брака точно като нас, че „той е такъв сладур” и всичко ще е само цветя и смях, но скоро откриваме, че не е така. Това докарва поредица от недоразумения и конфликти, но въпреки това, ние не се и опитваме да разясним отношението си към брака. Не. Несбъднатите предположения заменяме с нови, малко по-идиотски: „Той (Тя) вече не ме обича.”, „Изневерява ми.” и други подобни.
Във всяка връзка сме в състояние да направим предположението, че другите знаят какво мислим и не е необходимо да им казваме какво искаме. Те ще постъпват според желанията ни, защото ни познават много добре. И ако не го сторят, ние се чувстваме наранени и мислим: „Как можа да го направиш? Трябваше да се сетиш". Точно тук възниква ново (ултратъпо) предположение, че другият всъщност е знаел какво искаме, но нарочно не го е направил и следва истинска драма, защото направеното предположение, вече е придружено от друго предположение.
През повечето време правим тези предположения много бързо и несъзнателно, тъй като ни е по-лесно да общуваме по този начин. Установили сме , че не е безопасно да задаваме въпроси (много вероятно е да ни помислят за глупави или досадни), сигурни сме, че ако хората ни обичат, непременно трябва да знаят какво искаме и как се чувстваме. Когато вярваме, че сме прави за някое свое предположение, не сме в състояние да слушаме никакви доводи и сме готови дори да унищожим връзката си, за да защитим своята позиция.
Човешкият ум работи по много интересен начин. Имаме нужда да оправдаваме всичко, да обясняваме и разбираме всичко, за да се чувстваме сигурни. Пред нас стоят хиляди въпроси, изискващи отговори, защото има толкова неща, които не можем да си обясним. Не е важно дали отговорът е верен, трябва да имаме някакъв отговор (предположение) – така постигаме сигурност. Човешкият ум може да си обясни неосъществяването на свое предположение само с други предположения и тук се получава: не просто порочен кръг, а плътна сфера – тотален затвор без никакъв изход.
Предположенията осакатяват цялостно нашия живот. Нека предположим, че отиваме на купон или дискотека с предположението, че там ще бъде фамозно тъпо. Никак не ни се ходи, но… отиваме. И какво – толкова тъпо никога не ни е било. Всъщност, около нас се случват множество интересни и весели неща, само че ние вече сме предположили…
Не започвайте нищо с предположения, защото ще сте започнали погрешно още от самото начало. Изхвърлете предположенията! Анализирате обстоятелствата, питайте за всичко, което не е ясно и тръгнете без фиксирани идеи, без предубеждения, без умозаключения, без предварителни нагласи! Оставете изводите за накрая, в началото поставете въпросите.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Разговарят двама лекари, обсъждат професионални проблеми:
— Представяш ли си, лекувахме един от една болест, а той умря от съвсем друго.
— Лошо работите! При нас в отделението от каквото ги лекуваме, от това и умират...