ja_mageia

ПО НЯКОЛКО ЧАШИ АБСЕНТ

po-nyakolko-chashi-absent- Не, ти не съществуваш, просто си въобразявам, че седиш срещу мен и си пием. Халюцинация или нещо такова.
- Това е донякъде вярно, само че аз съществувам като антропоморфна персонофикация. Ако не съществувах, нямаше да съществува и Бог – обикновена диалектика. Освен това зная: кой точно съм. Аз съм Дявола и съм себе си. Хората говорят разни неща за мен и аз си ги слагам през опашката. Никой не е в състояние да ме направи добър, нито лош. А кой, всъщност, си ти?

- …
- Труден въпрос, а! Ти имаш почти метафорично-фолклорна същност, защото си най-обикновен сбор от мненията на другите. Някой казва, че си работлив, следователно си работлив. Друг може да каже, че си мързелив и ти се съгласяваш. Дори понякога се хвалиш с твоя мързел. Друг някой те охарактеризира като добър, и ти ставаш веднага такъв. А там, една мутра твърди, че си боклук, значи си и такъв. Хората около теб, постоянно приказват, а ти все събираш изрезки, от които нареждаш пъзела на своята личност. Затова не знаеш кой си – един казва, че си добър, друг – че си лош, опитваш се да забравиш мнението на оня, дето казва, че си лош, но няма как да стане. Щом приемаш, че си добър, задължително трябва да приемеш и обратното мнение.
- Да го приема!?
- Точно това правиш. Съпротивляваш се на отрицателните оценки, но ги приемаш, затова представата, която градиш за себе си е толкова противоречива – не знаеш с точност кой си. Ти представляваш смесица от много неща. Нямаш индивидуалност, а си кошче за боклук, където всеки си хвърля мнението. Ти си една идея, даже не твоя собствена, а на обществото.
- Какво точно представлява обществото?
- Това е трик, който използваме от хилядолетия в Ада. Преди много време го подсказахме на хората. Обществото е технология, чрез която се стремиш към обществено уважение и по този начин стадото те манипулира. Отначало те снабдява с всичко необходимо, за да се впишеш в него – създава те като личност, подхвърля ти така наречения имидж, но за поддръжката му трябва да се грижиш сам и точно тук е уловката. Ако се окажеш непокорен и изоглавен, имиджът ти се отнема. Обществото може да те унищожи за секунди, понеже притежава твоя имидж.
- Не, не! Обществото ме уважава за това, което съм…
- Ако следваш така наречените социални норми, обществото те уважава, ако ли не – подритва те и те отхвърля. Само че следвайки социалните норми, постепенно се превръщаш в роб. Обществото те ухажва в робството ти, а ако искаш да бъдеш свободен човек, не желае да има нищо общо с теб.
- Аз съм свободен човек…
- Или просто така ти се струва на три-четири питиета. Да бъдеш истински свободен и да останеш в обществото е отчайващо трудна работа. Почти невъзможно е да съществуваш като свободен, защото обществото не обича свободните. Свободният човек е опасност за самото съществуване на обществото. В обществото се тачат овцете – винаги готови да се впишат покорно някъде. Виждал ли си овце? Подсвиркваш им, една се отделя от стадото и тръгва след теб, а всички останали я последват. Не задават въпроси, подражават.
- Не мисля, че това се случва и с хората.
- О, да. Точно това се случва и обществото им се отплаща добре – отрупва ги с уважение, награди, почести. Особено е щедро към овцете със звънче на шията. Трябва да го прави, това е част от технологията. Обществото никога не поощрява свободния човек, няма как да стане – той е враг. На него му се прилепват различни етикети. Вината му е само в това, че живее в несвободното общество.
- Толкова пъти се заричам, но все продължава да ме интересува общественото мнението.
- Защото си влязъл в шаблона, предоставен ти от другите и точно поради това те е страх: ако мнението им се промени, трябва да се промениш и ти – пленник си, изцяло зависиш от общественото мнение. Ето един частен случай: Шефът ти казва, че си много съзнателен, прилежен и т.н. Ако се държиш както подобава, както той иска, ще си останеш такъв, но ако си позволиш да оспориш някоя негова дивотия, веднага ще станеш по-черен от мен. Това че шефа ти си е променил мнението за теб, не означава, че ти си се променил. Най-вероятно си бил съзнателен и прилежен само поради предишното му мнение.
- Аз съм разумен човек и никога не бих си позволил…
- Разумен!?? Ама, разбира се. Постоянно живееш в страх и наричаш този страх разумност.
- А какво бих могъл да направя?
- Спри да колекционираш мнения. Изхвърли кошчето! Изостави всички мнения!
- И положителните?
- Най-вече положителните. Да си много харесван е страшно задължение. Щом повярваш, че хората те харесват, те стават твои господари, а ти – роб. Най-лесно се манипулира човек чрез комплименти. Понякога отивам при някой и му казвам: "Ти си гениален!". Той го приема съвсем сериозно, дори не осъзнава какво се случва. Винаги, когато оценяваш положително, възторжено и гръмогласно даден човек, ти ставаш силен. И ако той възприеме твоята оценка за себе си, се превръща в жертва, вече можеш да го контролираш и когато поискаш да направи нещо, дори да е свирепо тъпо – той го прави.
- Въпреки, че е гениален?
- Защото аз съм го оценил като такъв, но такива сте вие хората.
- Все пак в обществото живеят много порядъчни, уважавани и харесвани хора. Дори си мисля, че са щастливи.
- Познаваш много такива!? Наричаш някого порядъчен. Приеми, че е възможно на този човек в един тържествен момент да му се прииска, да се отпусне, да се повесели, да се напие – какво ще направи? Не може да си го позволи, защото ще наруши представата за себе си и своята порядъчност. Не си струва да замениш порядъчност за някакво си веселие. Хората ще спрат да го харесват. Какво друго му остава, освен да се превърне в лицемер. Може да започне тайно да пие, а публично ще продължи да заклеймява пиянството. Повечето от хората са лицемери. Те са едни пред обществото и съвършено различни когато са сами. Смяташ ли че са щастливи?
- Не знам. Какво означава да си щастлив?
(Дяволът си допи питието и май, му дойде в повече. Сгърчи се и постепенно се превърна в черен облак, който се смеси с цигарения дим в стаята и избледня. После изчезна.)


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

- Пишете! Черепна травма на главата…
- Може да е черепно-мозъчна – плахо вметнал практикуващият студент.
- Не ми се вярва да има мозък, иначе би ли завел любовницата си на рожден ден на жена си.