ja_mageia

ЗАЩОТО СЪМ ТАКЪВ

zashtoto-sam-takavПонякога ни е много трудно да обясним нещо или имаме някакво обяснение, но ни се струва, че ще прозвучи смешно и го пропускаме. Като че ли е по-добре да употребим първата мярнала се мисъл в главата ни като обяснение, отколкото да премълчим. Да кажем след тежка вечер любимата ви запита: „Скъпи, защо снощи толкова сполучливо се обезчовечи?”, а вие гузно мълчите или произнасяте едва чуто „не знам”, това не вещае нищо добро на връзката ви, а и въпросът ще се завърне след малко, придружен от други въпроси, затова ще е най-добре да отговорите, без подозрително да се замисляте, например: „Ами… напих се, защото ми се пиеше.”

Макар че обяснението звучи съвършено смехотворно, благоверната жена ще го приеме като основателна причина и скоро ще забрави случилото се (още толкова уравнения чакат да бъдат решени). Когато изтъкваме някаква причина за поведението си, другите проявяват много повече желание и склонност да ни разберат. И няма абсолютно никакво значение, дали тази причина звучи смислено или не. Важното е да се спомене някакво обяснение.
(Ето и любимото ми обяснение, което винаги върши работа: „Защото съм идиот!” – основателно, смислено, конструктивно, всички го приемат с разбиране и води до личностно израстване.)
Като ученик твърде често ми се случваше да закъснявам за час, тъй като междучасието бе достатъчно кратко за две цигари. Винаги имах добре обмислено извинение. По онова време някои по-неуравновесени учители гонеха безпощадно закъснелите и им пишеха отсъствия. Веднъж един учител ме залови неподготвен: „Защо закъсняваш?”, някак си автоматично отговорих: „Защото не успях да дойда навреме.” и почти в същия миг си помислих: „А-у, каква глупост изтърсих!” Това съждение нямаше никаква информационна стойност, а и бе съвършено нелепо, много ясно, че след като съм закъснял, не съм успял да дойда на време, но преподавателят прие отговора ми за верен. После го пробвах още няколко пъти и с изумление открих, че винаги минава.
По-късно на някои студентски изпити обяснявах толкова забележително непросветения си статус, че още преди да напусна щастлив аудиторията, обясненията ми, вече бяха част от студентския фолклор.
Като че ли, никой не се интересува от същността и диалектическата стойност на обяснението, но е много важно да има такова. Научавайки, че за дадено явление или твърдение съществува определено обяснение сме значително по-спокойни.
Нека си представим, че в разгорещен спор подхвърлите: „Защо да не предположим, че черното е бяло?”, веднага ще ви атакуват от всички страни, но ако вместо въпросителна, сложите запетая и продължите изречението: „Защо да не предположим, че черното е бяло, защото имаме някакво основание да предположим…”, тогава ситуацията се изменя, може дори, никой да не ви апострофира, защото вие сте дали някакво (макар и достатъчно тъпо) пояснение за предположението.
Повечето успешни хора са пристрастени към почти незабележимите думички „защото”, „понеже”, „тъй като”. Те не само са в състояние да обяснят всичко, но и сякаш, горят от желание непрекъснато да обясняват. Успешният мениджър се обръща към подчинените си: „Тази работа трябва да се свърши до обяд, защото е спешно!” Повече от очевидно е, че след като работата трябва да се свърши до обяд е спешна и пояснението звучи ненужно и даже глуповато, но всъщност, то създава допълнителна мотивация. Човекът, който се захваща с посочената работа, скоро забравя всичко друго и в съзнанието му остава само „спешно”. Той се справя до обяд, макар че отначало е класифицирал задачата като непосилна.
Успешните политици, сякаш, имат обяснение за всичко, което се случва: „Няма пари, защото предишното правителство ги е изхарчило.” Е, предишното правителство е изхарчило парите преди две години, когато също е нямало пари, но на нас обяснението ни се струва напълно удовлетворяващо. Или пък: „Подслушват се телефоните, защото държавата има интерес.” Това е покъртително вярно, че кой ще седне да подслушва, ако няма интерес. Но, ако не ни се обясни, че държавата има интерес, можем да си помислим: „Що за безобразия се вършат в тази държава!”
Колкото и неубедително да е едно обяснение, ние го приемаме и се успокояваме. Това се случва, понеже обяснението изпада от контекста на изречението и заживява самостоятелен живот в съзнанието ни. Много скоро сме в състояние да забравим самия факт и да си спомняме само обяснението. Колкото и налудничаво да звучи обяснението – като самостоятелно изречение си е съвсем нормално. Както в горния случай: „Държавата има интерес.” Ами да, разбира се.
В рекламата дотолкова се злоупотребява с обясненията, че скучната истина е абдикирала от трона и обясненията дотолкова са изпаднали от контекста, че потъват дълбоко в съзнанието ни. Никога няма да чуете, че фабриката за чипс произвежда обикновен чипс. Кой ще се занимава да произвежда нещо обикновено!?! Не, чипсът, е революционен продукт и е просто гениален – той може да ви прави компания, докато си пиете бира. Самата бира е някаква чудотворна напитка от която жените стават по-красиви, а светът по-добър…
И ако вече си мислите, че обясненията са един изтънчен инструмент за манипулиране, то в това има доза истина, но не ми се ходи толкова далеч, само ще предположа, че обясненията са свързващи елементи в нашите взаимоотношения. Използвайте ги по-често.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Правото на свободен избор:
Можете да пиете бира по баварски – с наденички.
Можете да пиете бира по американски – с чипс.
Можете да пиете бира по японски – със суши.
А можете и по руски – с водка.