ja_mageia

В ПЛЕН НА ЩАСТЛИВАТА ИЛЮЗИЯ

v-plen-na-shtastlivata-iluziyaНашият живот е едно непрекъснато преследване на щастието, което не може да се достигне. Всъщност, щастието не бяга от нас, за да го догоним, нито върви срещу нас, за да го срещнем, нито е някъде там, за да го намерим. Щастието е вътре в нас и трябва само да го събудим. Щастието е съвсем естествено състояние и е заложено в природата ни.
Щастието не е нищо друго, освен интерпретация на превъзходната степен на нашата жизненост. Ние никога не сме тотално живи.

Когато сме по-живи се чувстваме щастливи. Редица обективни фактори ни даряват с повече жизненост: интересна покупка, подарък, купон… Ако обичаме някого, тогава самото му присъствие ни прави по-жизнени и тази по-голяма жизненост ни дава усещането за щастие. Преживяването на моменти на висока жизненост, разпалва въображението и започваме да си представяме ситуации, в които ще бъдем още по-жизнени. Увлечени в такива представи, дори си мислим, че е възможно да достигнем състояние, в което ще сме непрекъснато много щастливи. Непременно започваме да проектираме причините за нашето щастие върху някой друг или върху нещо друго и наистина има някаква логика: ако с А съм щастлив няколко часа, с Б, може би, ще съм щастлив постоянно, ако съм толкова щастлив от покупката на това скромно жилище, какво ли ще е, ако си купя огромна къща... Същото. Затова често установяваме, че не сме особено удовлетворени след постигане на някоя мечта или че щастието не трае толкова дълго, колкото сме очаквали. Няма как да сме много по-щастливи, нито постоянно щастливи – нашата жизненост има граници и не можем да я поддържаме постоянно висока. Наблюдавайте малкото дете: час-два то лудува, скача, смее се, крещи…, след това се свива някъде, става мрачно, раздразнително, всеки момент е готово да се разплаче. Никой не казва, че то е станало нещастно, но точно това се е случило – спад в жизнената му енергия. Малко по-късно, понякога само след минути, детето започва да „дивее” отново. Същото се случва и с порасналите деца – понякога сме по-живи, а после сме по-малко живи. И когато сме по-живи, се чувстваме по-щастливи. Само че ние сме обучени да бъдем нещастни. Още от малки. Да се върнем на примера с „лудото” дете. Разбира се, той е донякъде нереалистичен. Никой родител не би позволил детето му да лудува час-два. Най-вероятно, още след първите прояви на щастие ще изкрещи: „Спри! Мирно! Сядай там и никакъв шум да не чувам!” Детето се подчинява, подтиска своята жизненост и сякаш потъва в мрак. Родителят е доволен: „Браво! Точно така трябва да се държиш, а не като…” Още от малки, любящите родители ни оковават със своите възгледи за приличие и ние започваме да подтискаме своята жизненост, по-късно с тази задача се заема обществото и в един момент се оказваме тотално нещастни. Само понякага усещаме някакви приливи на жизненост и то винаги в неподходящо време, на неподходящо място – няма как да вървим по улицата и да се смеем и крещим или да пеем и танцуваме в службата. Отлагаме възникналия порив за по-късно, после забравяме. И непрекъснато се опитваме да бъдем щастливи.
Религията ни е натрапила представата за Рая, а ние си въобразяваме, че можем да построим Рая на земята. Съвършеното щастие е съвършена глупост. Дори да е възможно – то би блокирало по-нататъшния прогрес, би прекратило всякакво търсене. Илюзорната реалност на пълното щастие е мъртва реалност – няма никакво движение, никакво безпокойство.
В едно, обаче, религията е права – Рая може да бъде достижение единствено на мъртвия човек. Живият човек, даже почти живия, би умрял от скука в Рая. Нищо не е в състояние да омръзне толкова бързо, колкото щастието. Нещастието не може да доскучае, нещастният ум никога не скучае. Истински скучаещ може да бъде само щастливият човек. В щастието всичко се повтаря – едни и същи форми на удоволствия, повторени множество пъти, стават безсмислени.
Само си помислете: ако всяка сутрин ви поднасят закуска в леглото, колко време ще се наслаждавате на този жест – седмица, месец, ако сте малко по-нечувствителни, може дори година, но все някога ще ви писне. За щастие, изключително рядко ни се случва да попаднем в подобна реалност, но непрекъснато я бленуваме.
Щастието е неразривно свързано с желанията, само че връзката тук е обратна: колкото повече желания придобиваме, толкова по-далеч се оказваме от щастието. Много от желанията ни са неосъществими и безмилостно изпиват жизнената ни енергия. Колкото по-малко желания имаме, толкова по-жизнени ще бъдем.
Ето и някои други фактори, които пряко влияят на нашата жизненост:
Човек обича да се изживява като жертва на другите – те го тормозят, използват, експлоатират, а той не може да се защити. Тази представа перманентно поразява неговата жизненост (на жертвите не им прилича да са живи). Но ако възприемем една друга представа, че за всичко сме си виновни сами, защото винаги имаме свободен избор, ще почувстваме, че сме живи.
Околната среда е сред най-мощните фактори. Когато сме сред природата, сме по-живи, когато се изкачваме в планината, вървим през гората или стоим на брега на морето, усещаме една необикновена жизненост и сме щастливи.
В приятна и весела компания, с всеки следващ момент ставаме все по-жизнени. Когато сме обградени от мрачни хора, усещаме недостиг на жизнена енергия (някой, дори, говорят за енергийни вампири, но това е малко встрани от светогледа ми).
Когато сме с някой от противоположния пол се чувстваме по-жизнени… Изобщо, много са факторите обуславящи нашата жизненост: секс, любов, приятелство, смях, радостно състояние на ума. Някой ги наричат причини за щастието, но всъщност, за щастието не са нужни причини. В природата на всеки човек е заложена естествената жизненост. Ние можем да сме щастливи независимо от обстоятелствата.
Причини са необходими, за да се осъществи човек като нещастен и са съвършено ненужни, за да бъде щастлив. Щастието е в нас и е напълно достатъчно да реализираме жизнения си потенциал. От какво повече би могло да се нуждае едно толкова красиво преживяване? И нима е нужно да знаем защо сме щастливи? Само по себе си щастието е причина и следствие.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.