ja_mageia

СИЛАТА НА НАШЕТО БЕЗПОКОЙСТВО

silata-na-nasheto-bezpokoystvoОбезпокоени от ежедневния преразход на нерви, някоя сутрин твърдо решаваме, през целия ден да не се ядосваме за нищо и още през следващия час, възникват десетина основателни повода да престъпим решението си, а през останалата част от деня, всички ще се надпреварват да пробват здравината на нервите ни. Нещо подобно се случва и ако решим да спрем пиенето – поводите за пийване зачестяват обратно пропорционално на изблиците на воля да откажем.

Винаги, когато започваме да се безпокоим за нещо, вече сме започнали да го създаваме, ако започнем да се чудим как да го избегнем, вече сме приели за сигурно, че то ще се случи. Вече сме се загрижили за проявата му и сякаш му помагаме да се случи. А всъщност, ако има нещо да се случва, то ще се случи, ако ли не – няма да се случи и е напълно ненужно да се безпокоим за това. Ако не се случи – добре, ако се случи, пак добре. Кои сме ние, че да поемаме отговорност за бъдещето, ние живеем в настоящия момент.
В близкото минало, много хора настръхваха, слушайки чистосърдечните ми намерения на предстоящия купон да остана в света на хората. После не знам какво точно се случваше, но все не успявах, въпреки старанията си. По-късно открих, че добрите намерения не водят към нищо добро и ги изхвърлих, особено в подобни случай. Вече сядах на маса без никакво безпокойство и намерение да въздействам на това, което предстоеше да се случи – просто сядах и се отпусках на течението, което започна все по-често да ме изхвърля на брега на недопилите си.
За моите отказвания от цигарите могат да се напишат няколко тома. Тук само ще спомена за самото намерение – изключително вреден навик. Най-страстните пушачи са отказвачите. Те пушат най-много, защото си въобразяват, че от утре или от понеделник, или от Нова година ще спрат и сега могат да си позволят малко повече цигари (сигурно да си наваксат това, което още не се е случило). И ето вече е понеделник, а продължаваме да пушим. Нищо, от другия понеделник…, а до тогава – да се напушим, „ама хубаво”, щото после няма да пушим. Струва ми се, че избягвайки от цигарите, създаваме зависимост, по-голяма от никотиновата. Какво означава: „отказване на цигарите”? – нищо друго, освен че сме приели за сигурно, че ще пропушим отново. И колкото повече се стараем да не пушим, толкова повече ни се пуши.
Колкото повече се стремим към нещо, толкова повече ни убягва. Това, предполагам е някаква божествена приумица, не виждам друго обяснение. Стремим се да правим нещо, а се случва точно противоположното. Всички ние, често се сблъскваме с този обратен ефект. Опитвайки се да възпитаме децата си добри и нравствени, неминуемо долавяме бунта им срещу нас. Започваме да се безпокоим за бъдещето им, а те започват да правят точно това, което не искаме да правят. Стараейки се да въведем ред, подчертаваме хаоса.
Понякога се случва да извършим някоя глупост. Веднага се втурваме да я оправим и вършим още по-голяма, която също бързаме да поправим… Така безпроблемно се регистрираме в програмата „Глупост след глупост” (аз, поне, често съм там).
Никога не бива да се тревожим за нещо лошо, което би могло да се случи в бъдещето, защото самото ни безпокойство, сякаш предизвика появата му. Разказваха ми за един мъж, който никога не пиел преди да шофира и никога не бил спиран за проверка на алкохолното му състояние. Веднъж се случило да изпие три бири и докато се прибере, го проверили три пъти. Предполагам, че бил извънредно неспокоен и непрекъснато си е представял: как го спират и проверяват, може и да е излъчвал някакви „неестествени вибрации”, но не съм сигурен, че полицаите разполагат с уред, който ги улавя (имат само GSM-и и радиостанции)… Или пък, тръгваме на почивка и все си повтаряме: „Дано да е хубаво времето.” Пристигаме и започват такива дъждове, че ни се иска да сме на сухо в офиса. Нормално е – вътре в себе си сме се безпокоили, че точно така ще стане.
Ние непрекъснато се безпокоим за нещо и сякаш чрез безпокойството си „предизвикваме съдбата”. Понякога по цяла нощ мислим: как утре ще се провалим. Опитваме се да се успокоим, че това не е възможно, премисляме, пак, всичко в детайли, но отново се прокрадва безпокойството… На другия ден сме много внимателни, всичко изпипваме както трябва. И изведнъж, сякаш по неведом път пристига гафът и ни смазва с цялата си нелепост. Остава ни само да кажем: „Знаех си аз!”.
Ако в мразовит ден, на някоя спирка си подхвърлим: „Ще взема да настина!”, след час-два ще усетим първите симптоми. Все си мисля, че хората, които непрестанно се притесняват за здравето си, най-често боледуват.
А защо се безпокоим толкова много за неща, които още не са се случили? Най-вероятната причина е страха. Страхът за утре преследва човека през цялата му еволюция. Той е заложен в нас. Много е трудно да кажеш: „Не ми пука за утре”, а точно това трябва да направиш, защото можеш единствено да пропилееш времето си, прогнозирайки утрешния ден. Всичко лошо може да се случи или да не се случи, независимо колко се безпокоиш. „Трудно е да се правят прогнози – особено, когато става въпрос за бъдещето“, както е казал Марк Твен. Никога не се безпокой за утре. Бъдещето е ужасно далече. Мисли за него, когато стане настояще.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Влиза един пич в една кръчма и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Барманът му налял. Пичът бил екзистенциалист – седял си тихо и си поркал. След малко заръчал отново:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра! - Оркестърът го поздравил със следващата песен, барманът се опитал да го заговори, но не се получило. Пичът бил екзистенциалист и потретил поръчката. После още три пъти:
- Една водка за мен, една за теб и една за оркестъра!
Само че малко се изморил или му омръзнала обстановката, та се обърнал към бармана:
- Знаеш ли, приятелю, има една малка подробност – нямам никакви пари.
Барманът бил каратист, натупал го хубаво и го изхвърлил.
На другия ден, приблизително по същото, в същата кръчма влиза същия пич и сяда пред бара.
- Барман, една водка за мен и една за оркестъра!
- Ха, ами за мен няма ли?
- За тебе няма – пичът поклатил назидателно глава. – Да си мислил вчера, преди да скочиш да се биеш.