ja_mageia

БОГ, КОЙТО УМЕЕ ДА СЕ СМЕЕ...

bog-koyto-umee-da-se-smeeИма хора, които каквото и да правят, винаги се оказват в различна посока с успеха. В този случай у човек възниква усещане, че всичко е против него, че е обречен на неуспех и той започва да мисли, че има лоша съдба, която му пречи. Идеята за съдбата е залегнала много дълбоко и независимо дали я споделя или не, човек винаги намира в нея нещо привлекателно. Тук някъде изкристализира и представата за Бог, нали той е избрал съдбата ни като такава. Той ни наблюдава, потрива длани и само чака да съгрешим, за да ни го върне „тъпкано”.

Само че, ако има Бог, той не би могъл да бъде толкова жесток, иначе защо да вярваме в него, по-добре да се уповаваме на някой престъпник от новините. Бог не ни праща страдания за всяка неправилна постъпка. Страданието си го доставяме сами.
Бог не е намръщен съдия, който непрекъснато рови в живота ни, търсейки улики за нашите грехопадения. Ако наистина е създател на всичко, значи самия той е създал удоволствията и как може да ни съди, че се възползваме от тях. „За да ни изпита.” – ще поясни някой кретенизирал духовник. Свещена глупост! Този същия наш създател ни познава по-добре и от самите нас. Знае предварително, че няма как да не се подадем на изкушенията, а и самата възможност би трябвало да е пак негово дело. Нима Бог е толкова коварен, че да ни поставя капани, които със сигурност ще посетим. Нима е толкова безчовечен, че да ни съди за своите грешки. Не, не ми се вярва. Всичко е можело да се организира далеч по-сполучливо. Дори един треторазряден Бог е можел да сътвори безрадостен свят, ако не е искал да се радваме и да заличи всички изкушения, ако това е била неговата представа за праведен живот. Бог не е създал Ада, той не би могъл да бъде с толкова психопатско въображение. Ние сме си го измислили, за да се пържим си в собствените си илюзии, вместо да дишаме свежия въздух на действителността и за да се страхуваме от греховете си, които също са наша приумица. Грехът е онова нещо, което толкова ни опиянява, че ние намираме осъзнаването му като единственото достойно нещо, което съществува и в края на краищата се оказваме толкова поробени, че вече не можем сами да се освободим от оковите. В действителност грехът го има само като понятие, няма и грехопадение, съществува неразбиране и порочно схващане на действителността, което поражда неправилни действия. И когато извършим нещо такова се втурваме да си правим духовно самоубийство. Чувството за срам и вина ни кара да абдикираме от реалността и да осакатим живота, скъсвайки връзката си с него. Напразно се надяваме, че ще отидем в Ада, единственото наказание, което ще получим, затова че не разбираме реалността е, че няма да бъдем щастливи, при това тук и веднага.
Това че начина, по който възприемаме действителността, ни прави истински щастливи, означава, че вървим по верния път. Ако си набожен и присъствайки в църква се изпълваш с истинска радост, не се замисляй – посещавай църквата без угризения и се отдай на щастието си тотално. В случай, че за теб щастието е да пиянстваш по кръчмите и ако това те прави истински доволен от живота, значи това е правилното решение. Не го пропускай! Върши го ежедневно, ежечасово, ежеминутно. Наслаждавай му се без всякакви задръжки. Ако изтръгването от китарата на дяволски звуци, ти доставя екстаз – прави го. Не е важно какво те прави щастлив, важното е да си. Да се молиш в църква не те доближава повече до Бог, отколкото, ако пиеш в кръчмата, нито по-малко, отколкото, ако свириш на китара или танцуваш, или… Бог като истински създател ще те обича за това, че си радостен от живота, с който те дарил, без значение къде намираш радостта.
Човек не трябва да страда и да се жертва заради Бог. Той нито очаква, нито иска от нас да вършим подобни безобразия. Като всезнещ, Бог не може да не знае, че доброволното срадание е един от добрите начини да направим живота си неефективен. В страданието е възможно дори да стигнем до най-уродливите форми на живот – отшелничество, аскетизъм, „луд за връзване”.
Ако твоята животософия те прави истински щастлив, значи живееш в пълна съгласуваност с божия закон, ако те заселва с нещастие, значи съществуваш според законите на собствения си идиотизъм, без значение дали мрънкаш молитви или се наливаш до припадък. Бог ни е предоставил възможността сами да избираме как да живеем.
Всички религии са плод на недоразумения. Никой, който познава Бог не би го впрегнал да дърпа религиозна катафалка. Ако Бог съществува, той нама нищо общо с представата, натрапена ни от религиите, иначе съществуването му се обезсмисля.
В твоя живот има приятни и неприятни моменти, има любов и омраза, тъга и радост, има правилни и грешни решения, но няма грях и вина. Сам си си съдник, обвинител и палач. Понякога си щастлив, понякога – не толкова. И какво от това! За какво ти е да приемаш живота толкова сериозно? Нищо не трябва да се приема достатъчно сериозно. Усмихни се. Всичко е забавление, всичко е игра. Дори това, което наричаш свободна воля или съдба. Нещата, които те правят нещастен трябва да отпаднат. Така би казал твоя Бог.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един човек пристигнал пред Небесните порти и когато го запитали за името, отговорил:
- Жоро Винкела.
- Не мисля, че имаме някакво известие за вашето пристигане – му било казано. – Каква професията упражнявахте на земята?
- Търговец на метални отпадъци – отговорил посетителят.
- Добре – казал ангелът. – Ще отида да проверя.
Когато се върнал, Жоро Винкела бил изчезнал - заедно с Небесните порти.