ja_mageia

ДОБРОТО ТРЯБВА ДА ИМА ЗДРАВИ ЮМРУЦИ

dobroto-tryabva-da-imaЖивеем в интересни времена – да си тъп, нахален, агресивен, циничен и отявлен простак е не просто мода, а убеждение, че трябва да си такъв, за да имаш перспективи в мутренската държава – мащеха, подслушвач и рекетьор. Медиите и чалгата продължават да убеждават, че да си нагъл, безочлив и откровен бандит е особено престижно. Хората често запълват с агресивност празното пространство в главата си. Злобата, яростта и агресивността са навсякъде, дори децата започнаха да се гордеят със своята жестокост. И всички призиви за състрадание и ненасилие се трансформират в обратното.

И точно сега, ти си решил да бъдеш добър, състрадателен любвеобилен, а как ще го постигнеш? За какъв се смяташ, каква роля и каква мисия поемаш върху себе си в този свят? Кой си ти? Носител на духовното. Прекрасно. Какво би направил, ако някъде, край теб, някой оскърбява жена, издевателства над дете или те напада? Ще се замислиш положително, ще медитираш или ще започнеш преоценка на ценностите? Разбира се, в подобни ситуации всеки се ориентира сам, със своя инстинкт и със съвестта си и всякакви мъдрости, съвети и предписания са абсолютно излишни. Всеки сам решава, при това мигновено, дали да диша дълбоко или да разбие нечия глава, или да бяга по бързо от сянката си, само че доколко е стойностно всяко решение.
Ако ти си избрал духовността, тогава на агресивността си принуден да обявиш безпощадна война. Ти си избрал духовното, избрал си Доброто и Светлината и първото чувство, което закипява в теб, е яростта, ненавистта, злобата! Ненавиждаш злобата и яростта, ти ненавиждаш ненавистта! И ти се налага да действаш. Ненавиждаш най-близкия агресор-злобар. Ти воюваш с него на негова територия. То е все едно да се хвърлиш да хапеш кучето, което те е ухапало.
Ако ти действително си избрал духовността, то преди всичко се стремиш да отпадне твоята собствена ненавист. Ако не е така, то неизбежно се приравняваш към онези, от които искаш да избавиш света, ти чисто и просто ги плагиатстваш и копираш – звярът, победил звяра, си остава звяр. (От друга страна: един звяр може да бъде победен само от друг звяр.)
Съществуват два вида агресивност: външна и вътрешна. Те са взаимно свързани и взаимно различни. Външната – това е агресивното поведение, маниерът на общуване, речникът, тонът. Тя може да бъде наречена и агресивна маска. Под тази маска може да се скрие и добродушие, и страхливост, и равнодушие. Тя е най-обикновената защита срещу предполагаема агресивност на другите или просто стил на общуване в определена среда. (Твоят шеф може да ти се стори съвършено различен, ако го видиш вечер сред семейството му или на халба бира с приятели.) Външната агресивност е един от печално необходимите и крайно нежелателните езици на общуването. Вътрешната агресивност е съвсем друга. Наричат я агресивен импулс, при все, че тя никога не е спонтанна, тя идва от миналото. Може да си я трупвал в продължение на много години, след което тя експлодира в настоящето – в много случай без връзка със ситуацията, макар и умът да настоява, че точно случаят я е предизвикал, умът винаги намира обяснения за агресивността и че е имало нужда от нея.
Разбира се, маската (както на агресивност, така и на доброжелателност) по някакъв начин се сраства с душата. Вътрешната и външната агресивност си въздействат и проникват една в друга, но агресивния импулс живее свой независим живот и точно в него е проблема. Да воюваш с агресивния импулс на другите е безнадеждна глупост, лишена от всякаква духовност, няма и какво толкова да я мислиш. Вътрешната агресивност е биохимичен процес, който нанася сериозни поражения на своя стопанин. Можеш да се замислиш за твоята собствена. Ако изобличиш агресора в теб самия, тогава навлизаш в ново качество на духовния човек и всички твои външни действия, насочени към пречистване на света от лошотията, придобиват необикновен смисъл.
Съзнателното подтискане на агресивния импулс е друга глупост, която ти хрумва да направиш. Така не би се отървал от него, той все някога ще избие решетката и ще си отмъсти с цялото си великолепие. Агресивността трябва да се наблюдава. И трябва да я наблюдаваш в собствения си живот, защото каквото и да чуеш или прочетеш, няма да е от полза, докато не видиш в себе си, че твоята агресивност не е на място и няма нужда от нея. Почувствай своята агресивност и ако я осъзнаеш, точно когато се случва – тя ще отпадне сама. Ако осъзнаеш цялата й несъстоятелност и абсурдност, тя ще спре, но не очаквай това да е толкова лесно, то ще зависи до голяма степен от твоите навици, темперамент, биологическа и духовна наследственост.
При това винаги трябва да имаш „под ръка” съзнателно изработена агресивна маска като шаблон за определени ситуации и ясното усещане за вътрешно разграничаване и за баланс между агресивния импулс и агресивната маска.
Още Питагор е казал: „Всичко е изгубено, ако лошите хора се взимат за пример, а добрите за подигравка.” Ти знаеш, че не всичко е загубено, за това ще ти е необходима тази маска. Никога не би позволил доброто да стане за посмешище, иначе за какво ти е да си добър.
Доброто не може да бъде наложено с юмруци, това е повече от ясно. Добрия човек е длъжен да прави всичко възможно, което зависи от него, за да не се употребяват юмруците. Но нека за всеки случай да са здрави, пък каквото стане. Съществува голяма разлика между „не мога” и „не желая”…
Някъде в светите писания, някакъв Бог е казал: „Обичай враговете си!” и това е чудесно предложение, но ако враговете ни убият, кой тогава ще ги обича. Богоугодно ще е да се защитим подобаващо, за да останат враговете ни обичани.

 


 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Да искаш да си някой, а все да си оставаш никой в живота на някой не е достатъчно добър повод да бъдеш нещастен, защото да си някой, а да искаш да си никой в живота на някой не е повод да бъдеш щастлив.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един крадец влязъл в една богаташка къща, след като видял с очите си, как стопаните заминават на кръчма. Пристъпвал бавно в непознатата обстановка и изведнъж чул глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Крадецът се стреснал, размахал фенерчето във всички посоки, но не видял нищо. Направил още една крачка и пак чул същия глас:
- Аз те виждам и Исус те вижда! - Крадецът замръзнал и сигурно му идвало да изпадне в паника. Трескаво раздвижил фенерчето, но пак нищо не открил, а гласът проехтял отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Чак сега крадецът уловил вярната посока и насочил прожектора натам. На метри от него, от тавана висяла клетка и в клетката папагал, който декларирал отново:
- Аз те виждам и Исус те вижда!
Огромно бреме се смъкнало от плещите на крадеца. Спокойно приближил клетката и някак игриво попитал:
- А ти кой си?
- Аз съм Иван.
- Ха, Иван. Много смешно име за папагал.
- Ми то и Исус е смешно име за питбул, но невярвам да ти е до смях след малко.