ja_mageia

МЕЖДУ СЪНЯ И БЕЗСЪНИЕТО

mejdu-sanya-i-bezsanietoНа един пазар, някъде в Древна Индия се срещнали учениците на двама известни мистици.
- Нашият учител е истински велик. Той може да те смрази с поглед, може да повдигне огромен камък със силата на мисълта си, може…
- Нашият учител е още по-велик.
- Какво може той?
- Той яде, когато е гладен и спи, когато му се спи.

Звучи пределно просто, но като че ли, това е най-голямата житейска мъдрост. Колко ли хора успяват да я прилагат в живота си? Ние упорито се стремим да вършим точно обратното и то по независещи от нас причини.
От дълбока древност е утвърдена глупостта, че трябва да се храним и спим в точно определено време и ние сме съпричастни с нея до днес, без дори да се замисляме. Когато сме гладни „залъгваме глада”, а когато не сме – се тъпчем, защото е „време за обяд”. Връщаме се изморени от работа и ни се спи, но още е рано, какво ще правим през нощта, ако сега си легнем. Сънят трябва да се отложи с някой тъп сериал, например, а когато дойде „законното” време за сън, вече не ни се спи. Въртим се в леглото и се мъчим да заспим.
Безсънието отдавна се е утвърдило като модерна болест на съвременното човечество. Първите симптоми усещаме преди да си легнем: леко безпокойство, че няма да успеем да заспим. Когато вече сме в леглото, безпокойството преминава в страх, а по-късно се ужасяваме от невъзможността да заспим. Страхът и ужасът са производни на презумпцията, че ако не се наспим добре, на другия ден няма да сме напълно работоспособни. Това не е съвсем точно. Дори цяла нощ да „не мигнем”, на другия ден ще сме уморени, само ако непрекъснато си мислим, че не сме спали цяла нощ, но все ще издеяним някак си, а следващата нощ със сигурност ще спим. Човешкото тяло издържа на безсъние два-три пъти повече от регламентираните 16-18 часа. Самоекспериментирал много пъти. Но човек не може да го повярва, той смята че сънят е особено важен и това е така. Човек не може да приеме, че просто не му се спи, не е достатъчно изморен или е превъзбуден, той е сигурен, че след като не може да заспи в точно определения час, значи страда от безсъние. А щом „страда” медицината веднага се отзовава със своите милион и една таблетки от откровени наркотици до уж безобидните „на билкова основа” (всъщност, повечето наркотици са на билкова основа). Само че хапчетата не осигуряват първокачествен сън, някак си, не се чувстваш особено бодър на сутринта, но махваш с ръка и си казваш: „Карай! Важното е, че съм се наспал.” А много по-важно е да не посягаш към хапчетата, нали не искаш пожизнено сънят ти да зависи единствено и само от тях.
Безсънието не е болест, а заспиването е най-лесното нещо. Трябва само да легнеш и да се отпуснеш. Всяка нощ милиони хора се питат как да се отпуснат и в това е голямата им грешка. В действителност не може да съществува никакво „как”, защото „как” предполага нещо да се прави. Отпускането идва тогава, когато не вършиш нищо, дори не правиш усилие да се отпуснеш, защото това усилие ще бъде препятствие. Хората, които страдат от безсъние са изтормозени от идеята, че не могат да спят и полагат всевъзможни усилия, за да заспят. Техните напъни са пагубни за тях. Ако правиш нещо, самото това правене няма да ти позволи да заспиш. Сънят никога не се постига с усилие, сънят е нещо, което се случва. Трябва да му позволиш да дойде – не можеш да го направиш, можеш само да допуснеш да се случи. В действителност всички големи неща се случват, те никога не са направени. (Любовта се случва, „правенето на любов” означава нещо съвсем различно.)
Когато си развълнуван и умът ти прави нещо – няма как да заспиш. Но когато вълнението изчезне и умът няма с какво да се занимава, просто полагаш глава на възглавницата и заспиваш. При мен винаги се получава: с установяването на главата си върху възглавницата – мигновено заспивам, при това, в различно време – понякога в два, понякога в четири, а често и в шест сутринта. На страдащите от безсъние, може да не им се вярва. Те са го опитвали в продължение на години и никога не се е получавало. Те подозират, че в заспиването има някаква тайна и непрекъснато се стремят да я открият. Няма никаква тайна, това си е най-обикновено явление – не правиш нищо и сънят пристига. Ако се опиташ да го привлечеш, връхлита те обратен ефект. Дори не трябва да го очакваш. Лежи си и не се тревожи за съня, изобщо забрави за него. Просто се наслаждавай на лежането.
Основният проблем е, че безсънието се приема като проблем, а то си е нормално физиологично състояние – просто умът е решил да поработи. Не го притеснявай, защото ще започне да се инати, можеш да се усмихнеш на абсурдните му лутания или да предположиш, че точно сега ще ти хрумне нещо гениално, насърчи ума си да предложи нещо такова и ще видиш колко бързо ще се откаже. Безсънието може да бъде благословия, може да бъде и проклятие. Във всяко нещо има благословия и проклятие и само от теб зависи кое ще избереш.
Животът се състои от противоположности. Всяко лягане в леглото съдържа сън и безсъние. И ако наистина искаш да заспиш, пожелай си да останеш поне за малко буден, отдай се напълно на безсънието, забрави за съня – забавлявай се, радвай се, че си буден и толкова неща можеш да премислиш, бъди погълнат изцяло от безсънието и когато го приемеш като нещо приятно, ще се окажеш дълбоко заспал.
Никога не бягай от противното на това, което искаш. Винаги свободно се движи из противоположностите. Заспивай, събуждай се, забравяй, помни, обичай, мрази, живей, умирай, радвай се, страдай, гневи си и се усмихвай – препускай лудо из полярностите, бъди като двете крила на птица. Не се опитвай да ходиш на един крак, защото, в най-добрия случай, няма да стигнеш до никъде.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели