ja_mageia

ИЗВЪН КОНТРОЛ

izvan-kontroКогато се опитваш да избягаш от някакъв проблем, също бягаш и от разрешаването му. Не желаейки да погледнеш ситуацията в очите, осакатяваш собствения си живот. Постигаш морално оглупяване и тогава те сполетява налудничавата идея, че можеш да контролираш себе си (така както контролираш ритъма на сърцето си, мислите си и процесите в природата).

Контролът е пълна дивотия под формата на подтискане.
Когато човек осъзнава и разбира нещата, които върши, тогава каква е нуждата от контрол? Той прави това, което е правилно. Не, че трябва да го направи, просто го прави, защото не може да направи погрешното. Ако си жаден, не си наливаш чаша бензин и не, защото е прекалено скъп, а защото знаеш, че бензинът не е подходящ за пиене. Няма нужда някой да ти заповядва или сам да си крещиш: „Никога не пий бензин, когато си жаден!”. Ако си наистина добродетелен, никога не би ти хрумнало да извършиш нещо лошо и няма, даже да си помислиш, да се контролираш.
Недисциплинираният ум се нуждае от контрол, защото чувства, че без контрол нещата стават опасни. Един недисциплиниран ум не може да се довери на себе си и си предписва самоконтрол. Но… контролът ще идва от същия този недисциплиниран ум. Как ще бъде упражняван? Кой кого ще контролира? Ако не обичаш алкохола, няма нужда да контролираш употребата му, това е повече от ясно, но ако обичаш да си пийваш и то ячко, тогава кой ще контролира? Този същият, който обича алкохола ще контролира употребата му, не ти ли звучи леко идиотски. То е все едно: да си загубен и да искаш да се загубиш.
Контролът утвърждава това, което контролираш. Да заповядаш на едно силно и дълбоко вкоренено желание да изчезне, е най-сигурният начин да го увековечиш. Ако продължиш да упорстваш можеш да минеш през невроза, перверзия и стигнеш до шизофрения! Пътят е проучен отдавна!
Дори самонаблюдението често ни прави лоша услуга като ни предоставя лъжливи изводи, започваме да си въобразяваме, че сме преодолели навика или желанието и си навличаме нови неприятности, живеейки с илюзията, че сме съвършено различни.
Само човек, който се стреми да избяга от действителността, се опитва да контролира живота си. И не успява… Може да изглежда, че контролът прави нещо добро в началото, но докосва само повърхността и завлича подтиснатите желания в подсъзнанието. Колко дълго могат да останат там? Зависи – при някои – години, но все някога упойката представа да действа. От начало намираш всичко за прекрасно: „О, справям се чудесно!” (моралистичния лозунг на страхливостта), но после осъзнаваш някакво непрестанно безпокойство, нещо в подсъзнанието е загнило и е започнало да „намирисва”. Подтиснатите желания са се превърнали в боклук...
Често се тревожим ненужно и като че ли, изобщо не се нуждаем от контрол на страстите и желанията. По-добре би било да се извисим над тях и да ги разберем. Страстите не са нещо лошо. Жан-Жак Русо казва: „Всички страсти са добри, когато ги владеем; всички са лоши, когато им се подчиняваме.”, а начинът да ги владеем не е контрола. След като се опитваме да ги контролираме, значи сме се подчинили. Когато човек им се отдава, идва момент, в който те сами си отиват. Трябва да бъдем естествени и да не подтискаме чувствата и емоциите си. Само така можем да ги опознаем, да разберем от къде и защо ни връхлитат. Ако ги контролираме и ограничаваме, източника им винаги ще остане скрит от нас и само ще се заблуждаваме.
Контролът е като мъгла на съзнанието. Самоконтролът не е начин да се отървеш от чувствата, чрез него можеш единствено да ги прикриеш и да манипулираш себе си.
Контролът е строго егоистичен акт, той охранява идеал, който трябва да се постигне. Някъде в главата си, имаш някаква стратегия за това: какъв би трябвало да бъдеш. Само че как си го разбрал, как би могъл да имаш фиксирани правила за начините, по които да постъпваш? Правилно и неправилно нямат обективни равностойности; няма правилно действие и неправилно действие, има само действия, извършени с разбиране, и действия, извършени с неразбиране. Понякога е възможно едно и също действие да бъде погрешно в този момент и правилно в следващия, защото ситуацията се е променила. Ето какво казва Аристотел за ядосването: „Всеки може да се ядоса – това е лесно, но да се ядосаш на точния човек в необходимата степен, в подходящото време и за подходящото нещо по правилния начин – това не е по силите на всеки и не е лесно”. Ако контролираш яда си, не би могъл да го постигнеш, но със сигурност, в един миг ще ти паднат задръжките и ще се нахвърлиш върху някой, който изобщо не заслужава, на най-неподходящото място, за нещо незначително и разбира се – в превъзходна степен. Случвало ли ти се е? Цял ден контролираш гнева си, дори си му прикачил някаква глуповата усмивка, прибираш се в къщи и си го изкарваш на най-близките и то толкова всеотдайно, че ако случайно се мернеш в огледалото, ще се зачудиш: що за чудовище е нахлуло в собствения ти дом.
Човек, който живее, контролирайки се, притежава фиксирана идеология, изградена предимно от „трябва” и „не трябва”. Пътищата се променят всеки ден, животът продължава да се движи в нови измерения, а той продължава да влачи със себе си старата, окъсана карта. Дори не се оглежда, поглежда повелята си, след това започва да я следва панически и накрая винаги попада в погрешна ситуация, защото правилото, което е важало за вчера, не важи за днес и няма да важи утре.
Изпразни чашата си! Пълната чаша не може да събере повече и ти с нищо друго не се занимаваш, освен да я пазиш да не прелее. Не е необходимо винаги да уравновесяваш мисловното и волево напрежение, придружаващо всяко твое действие. Твоят отговор на живота би трябвало да произтича от чувствителността ти. Отпусни се!


 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Срещат се две планети. Едната зелена, цветуща, а другата - сива, сдухана..
- Абе какво става с теб? Защо си такава унила?!
- Ох, остави се.. хванах хора!
- Спокойно, те минават от само себе си!