ja_mageia

КУЛМИНАЦИЯТА ПРЕДСТОИ…

kulminaciyata-predstoiДобре, Джек, то е ясно, че и аз ще умра (смъртта е най-сигурното нещо в живота), но не ми е ясно, защо ме навиваш бавно и съзидателно да остарявам. Фатално ли ще е, ако пропусна да остарея?

Смъртта не е една позиция, в която вярваш, нито пък е обратната позиция, в която не вярваш, а и няма значение дали вярваш или не вярваш, дали се страхуваш… Като в оня филм с Белмондо: „На твое място бих се страхувал!”. Не това имам предвид, нито е някаква готик-мания. Просто не разбирам: защо трябва да се страхувам от смъртта? Нямам представа какво представлява, как да съм сигурен, че е нещо ужасно? И как бих могъл да разбера, преди да умра? Може дори да се окаже нещо по-приятно от живота?
За смъртта не е прието да се говори (винаги съм твърдял, че има доста сбъркани постановки в нашата култура). Тя е темата „табу”, сякаш не е нормално физиологично състояние, а някаква перверзия. И човек започва да се страхува от смъртта, без да я познава. Страх от непознатото и неизвестното, възпитаван в продължение на хилядолетия. А би трябвало човек да се страхува само от познатото. Някъде се е загубила логиката и е останал страхът, който обезсмисля живота.
Онези, които се страхуват от смъртта, трябва по принуда да вървят заднешком през живота. Те знаят, че тя е някъде отпред и с всяка стъпка я приближават, а пътят е само напред. Какво друго им остава? Обръщат се и тръгват назад. Срещал ли си такива хора? Веднага ще ги разпознаеш – през цялото време са заети с това да обясняват на всеки: къде точно са били и колко е хубаво, там в миналото. От време на време се спъват и падат или прегазват някого и продължават, гледайки назад. Дори нямат представа къде се намират. “Май първо бях преди, завих направо, после наляво, после се спънах в някаква сграда и тъкмо като падах, някога бях много богат и щастлив”. Може и да се учудиш на такъв закръглен идиот и ще погледнеш с насмешка на неговата логика, но точно това е начинът, по който тези хора минават през живота. Вървейки назад с поглед вперен в миналото, човек пропуска изцяло настоящето, а оттам и целия живот. Неговата представа за действителността е ретроспективна и подсъзнателно осъзнава, че изобщо не живее, което усилва страха до болестно състояние. (Страхът от смъртта е в основата на всички болести.) В действителност, човек се страхува от смъртта, защото не е бил способен да живее – страхът е свързан с неизживения живот. Страхува се, че не е могъл да живее, а смъртта приближава, вижда я всеки ден, сякаш му се разминава на косъм, всичко скоро ще приключи, а има още толкова много за преживяване. И тогава в главата му се заражда изключителната глупост за вечен живот или поне още 100-200 години. Няма как и няма защо. Тава, което не си успял да преживееш за 50 години, няма да успееш да преживееш и за 500.
Само си представи, Джек, един живот без смърт – той ще бъде нищо повече от едно непоносимо съществуване – върха на скуката. Смъртта дава интензивност и колорит на живота. Животът е кратък и всеки миг е безкрайно ценен, тъй-като може да бъде последен. Ако животът е вечен, кой ще се напряга да живее днес, може спокойно да чака утрешния ден и животът би се превърнал в едно безкрайно утре: „Утре ще бъдем красиви, утре ще бъдем щастливи… ще обичаме утре…” Единствено смъртта те принуждава да живееш сега. Трябва да преживееш пълноценно настоящия момент, защото следващият може да е част от небитието.
Смъртта е грозна, само, ако животът ти е бил прахосан. В нея няма нищо трагично. Ако животът ти е бил истинско приключение, смъртта би трябвало да е красивата кулминация – последният купон, след който вече няма да те има. Пребивавал си известно време на тази земя, скитал си и си вършил щуротии или нещо истинско, срещнал си различни хора, обичал си, мразил си, бил си щастлив, бил си и нещастен, плакал си, смял си се и си научил много. Имал си хиляди възможности… Сега е време да се сбогуваш с този свят и да се оттеглиш на заслужена почивка.
Разбира се, че вярвам в живота след смъртта, ако тази нощ умра – светът ще продължи да съществува.
И какво, Джек? Казваш, че съдържанието на тази чаша може да ме убие?... Не ми се вярва, но ще пробвам.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един шофьор карал ТИР по шосето. По едно време го спира мъж, целия в жълто.
- Кой пък си ти? - пита изненадан шофьора - що си целия в жълто?
- Ами... аз съм жълтия педераст - с нежен глас заговяря стопаджията - отивам на Конференцията на хомосексуалистите в Пловдив.
- Хайде, качвай се.
След около половин час друг стопаджия маха с ръка, този път целия в червено.
- Ти пък кой си?
- Ами, аз - отново с нежен глас заговаря стопаджията - съм червения педераст, и отивам...
- Да, да, на конференцията на хомосексуалистите. Качвай се.
След малко на ТИР-а маха друг, целия в зелено.
- Ти кой си?
- Аз съм зеления педераст...
- Да, да за конференцията. Качвай се.
След още половн час друг маха на ТИР-а, целия в синьо. Отегчен, шофьора казва:
- Да, да, знам! Ти си синия педераст и отиваш на конференцията... Качвай се.
А човекът сърдито казва:
- Я ти си дай книжката, пък ще видим кой e педераст ...