ja_mageia

КУЛМИНАЦИЯТА ПРЕДСТОИ…

kulminaciyata-predstoiДобре, Джек, то е ясно, че и аз ще умра (смъртта е най-сигурното нещо в живота), но не ми е ясно, защо ме навиваш бавно и съзидателно да остарявам. Фатално ли ще е, ако пропусна да остарея?

Смъртта не е една позиция, в която вярваш, нито пък е обратната позиция, в която не вярваш, а и няма значение дали вярваш или не вярваш, дали се страхуваш… Като в оня филм с Белмондо: „На твое място бих се страхувал!”. Не това имам предвид, нито е някаква готик-мания. Просто не разбирам: защо трябва да се страхувам от смъртта? Нямам представа какво представлява, как да съм сигурен, че е нещо ужасно? И как бих могъл да разбера, преди да умра? Може дори да се окаже нещо по-приятно от живота?
За смъртта не е прието да се говори (винаги съм твърдял, че има доста сбъркани постановки в нашата култура). Тя е темата „табу”, сякаш не е нормално физиологично състояние, а някаква перверзия. И човек започва да се страхува от смъртта, без да я познава. Страх от непознатото и неизвестното, възпитаван в продължение на хилядолетия. А би трябвало човек да се страхува само от познатото. Някъде се е загубила логиката и е останал страхът, който обезсмисля живота.
Онези, които се страхуват от смъртта, трябва по принуда да вървят заднешком през живота. Те знаят, че тя е някъде отпред и с всяка стъпка я приближават, а пътят е само напред. Какво друго им остава? Обръщат се и тръгват назад. Срещал ли си такива хора? Веднага ще ги разпознаеш – през цялото време са заети с това да обясняват на всеки: къде точно са били и колко е хубаво, там в миналото. От време на време се спъват и падат или прегазват някого и продължават, гледайки назад. Дори нямат представа къде се намират. “Май първо бях преди, завих направо, после наляво, после се спънах в някаква сграда и тъкмо като падах, някога бях много богат и щастлив”. Може и да се учудиш на такъв закръглен идиот и ще погледнеш с насмешка на неговата логика, но точно това е начинът, по който тези хора минават през живота. Вървейки назад с поглед вперен в миналото, човек пропуска изцяло настоящето, а оттам и целия живот. Неговата представа за действителността е ретроспективна и подсъзнателно осъзнава, че изобщо не живее, което усилва страха до болестно състояние. (Страхът от смъртта е в основата на всички болести.) В действителност, човек се страхува от смъртта, защото не е бил способен да живее – страхът е свързан с неизживения живот. Страхува се, че не е могъл да живее, а смъртта приближава, вижда я всеки ден, сякаш му се разминава на косъм, всичко скоро ще приключи, а има още толкова много за преживяване. И тогава в главата му се заражда изключителната глупост за вечен живот или поне още 100-200 години. Няма как и няма защо. Тава, което не си успял да преживееш за 50 години, няма да успееш да преживееш и за 500.
Само си представи, Джек, един живот без смърт – той ще бъде нищо повече от едно непоносимо съществуване – върха на скуката. Смъртта дава интензивност и колорит на живота. Животът е кратък и всеки миг е безкрайно ценен, тъй-като може да бъде последен. Ако животът е вечен, кой ще се напряга да живее днес, може спокойно да чака утрешния ден и животът би се превърнал в едно безкрайно утре: „Утре ще бъдем красиви, утре ще бъдем щастливи… ще обичаме утре…” Единствено смъртта те принуждава да живееш сега. Трябва да преживееш пълноценно настоящия момент, защото следващият може да е част от небитието.
Смъртта е грозна, само, ако животът ти е бил прахосан. В нея няма нищо трагично. Ако животът ти е бил истинско приключение, смъртта би трябвало да е красивата кулминация – последният купон, след който вече няма да те има. Пребивавал си известно време на тази земя, скитал си и си вършил щуротии или нещо истинско, срещнал си различни хора, обичал си, мразил си, бил си щастлив, бил си и нещастен, плакал си, смял си се и си научил много. Имал си хиляди възможности… Сега е време да се сбогуваш с този свят и да се оттеглиш на заслужена почивка.
Разбира се, че вярвам в живота след смъртта, ако тази нощ умра – светът ще продължи да съществува.
И какво, Джек? Казваш, че съдържанието на тази чаша може да ме убие?... Не ми се вярва, но ще пробвам.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Не сипвайте на гроба

                         ми вода
На оня свят не искам

                       да се мия,
ако възкръсна нявга

                      от пръстта,
ще бъде само,

                  за да се напия.
Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Господин адвокат, нали ми обещахте, че ще оправдаят жена ми, а ето че са я осъдили?
- Щях да я оправдая, господине, но по време на процеса не можах да се вредя от нея и да кажа и думичка!