ja_mageia

ОСОБЕНО ОТГОВОРНО

osobeno-otgovornoИма дни, в които ми се иска слънцето изобщо да не изгрява и аз да поема цялата отговорност за това. Но слънцето никога не се съобразява с това, което искам, а даже и да не изгрее, не бих могъл да поема отговорност, защото нямам представа как става това. В интернет епохата е лесно да придобиеш знания и тръгвам да търся. И… Точно това, което търся го няма (както обикновено се случва).

Оказва се, че на отговорността й е предоставена възможността да бъде универсално понятие, което всеки знае и никой не може да дефинира, по-точно всеки си мисли, че знае.
(Като се замисля и аз често съм употребявал тази дума, и едва сега се зачудвам: какво съм имал в предвид.)
Отговорността, най-често се обяснява с това, което не е.
Още по-мъгливи са словосъчетанията: „носене на отговорност” и „поемане на отговорност”. Никак не е ясно накъде се носи тази отговорност и как се поема, но хората са склонни да го заявяват с готовност и то като че ли, колкото е по-безотговорен един човек, толкова повече имитира отговорност.
Отговорността се оказва великолепна маска за прикриване на тотална безотговорност. Както казваше един приятел: „Напълно съм наясно, че чуя ли: „Няма проблеми!”, започват истинските проблеми”. Някои си спомнят „отговорните другари” от епохата на социализма. По-късно се оказа, че техните отговорности били свързани с техните интереси. Не по-различно е и положението с отговорните господа от по-новата ни история. (Наемам се да твърдя, че демокрацията създаде повече отговорни другари от PHOTOSHOP – бели лястовички.) Сигурно няма нищо по-абсурдно от политическа отговорност. Такива са и абстрактните понятия екологична, гражданска, медицинска, военна. Всички те могат да се вместят в контекста: „Мижи да те лажем!”.
Отговорност произлиза от отговор (дори е лесно да си помислим, че е отговор в женски род, но оттук се отправяме в грешна посока). С малко повече въображение, отговорност може да се разпадне на отговор и готовност – готовност да се отговори (на действителността), само че не поради задължението ни, към нещо или някой, задълженията би трябвало да се обозначават с грозната думичка „дълг”. Отговорността се използва често като синоним на дълг, но е съвсем различна. Можем да правим нещо по задължение, можем да го правим и с любов.
Като че ли, отговорността се доближава най-много до поизтърканото: „Ще правя каквото трябва, пък да става каквото ще.”
Да сме отговорни, означава, че сме напълно наясно с това, което трябва да извършим, знаем как и сме готови да се справим с последиците от нашите действия.Отговорността е готовност да признаем, че сме творци на живота си. Всички наши преживявания, независимо дали са приятни или ужасни са плод на нашите усилия. Когато в живота ни възникне велико преживяване, ние с гордост поемаме отговорността за него, но ако създадем преживяване, което преценяваме като неприятно, умът ни панически отрича авторството си. В такива случаи нещастното стечение на обстоятелствата, лошия късмет, Бог или някой друг са отговорни за гафовете под формата на преживяване. Оттук идва идеята: „Просто не ми върви”.
Ако си мислим, че ни се случват само лоши неща в живота, това сигурно е така, но всъщност е само състояние, в което сме решили да изпаднем. Сами сме окачествили преживяванията си като лоши. “Лошите преживявания” нямат никаква обективна стойност, умът ги е измислил, за да избяга от отговорност и точно това не е отговорност. Умът винаги с готовност абдикира в любимата си позиция: „Аз съм прав, целият останал свят – крив!” и веднага подкрепя позицията си с нещо от рода: „Какво да направя, когато всичко е против мен!”. Тази позиция ни предоставя възможността да се изживеем като жертва и го правим, което е абсолютно безотговорно. В окачествяването си като жертва, хората винаги с невероятно въображение събират необходимите елементи, за да го постигнат. А когато жертвата е постигната, всичко е ясно: „Аз не съм достатъчно добър, не съм достатъчно умен, не съм достатъчно привлекателен, не заслужавам любов…”.
Отговорността е в основата на нашето съществуване, все едно дали признаваме или отричаме. Самите ние сме отговорни за живота си, независимо, дали го осъзнаваме. Отговорността е в умението да казваме истината за живота. А истината е: че живеем живота си така, както го живеем. Той не е нито кошмарен, нито прекрасен. Просто си е такъв, какъвто е. Нашият живот.
Наивно е да се мисли, че отговорността е свързана с миналото и евентуалните поуки от грешни решения, ако тя касаеше миналите ни действия и постъпки, какъв е смисълът от нея. Каквото и да означава, по никакъв начин не може да промени или поправи извършеното. Отговорността би трябвало да е свързана единствено с настоящето, откъдето най-тъпите интерпретации на отговорността като срам и вина отпадат. Да се срамуваш или да чувстваш вина за нещо, което вече е минало, е повече от безотговорно. Отговорността съвсем не означава, че трябва да се чувстваме зле, заради извършеното или да мразим себе си. Ако усещаме вина, депресия или срам, това са само коварни, отрицателни емоции. Отговорността не е емоция. Тя е само възможност да бъдем съзидатели и творци на своя живот. Нищо повече.



 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Разговарят двама лекари, обсъждат професионални проблеми:
— Представяш ли си, лекувахме един от една болест, а той умря от съвсем друго.
— Лошо работите! При нас в отделението от каквото ги лекуваме, от това и умират...