ja_mageia

КРАТКА ТЕОРИЯ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА

kratka-teoriya-na-deystvitelnosttaДействителността е съвкупност от ясни и точни закони, които управляват вселената. Тя е твърда константа и никакви усилия не са в състояние да я променят. Няма как, нещо да е действително, а в някакъв следващ момент да се окаже недействително.

Земното притегляне е действителност (усеща се, дори, когато сме избягали от действителността). Лаптопът опрян на коленете ми, стаята, в която съм, светлината, влизаща през прозореца са действителност. Ако сега затворя очи и си представя, че съм се отпуснал в масажиращо кресло, със свръхмодерен лаптоп, пред мен, в една перфектно обзаведена, просторна и лъчиста стая, ще се почувствам особено приятно, само че това не е действителност и завръщайки се в действителността ще усетя някаква неудовлетвореност, която ще преглътна, но трудно ще продължа с писането и ще изляза да пуша.
Действителност е другата дума за истина. Истината става явна само ако я забелязваме и й отделяме необходимото пространство, за да съществува и също както действителността е пълна и завършена в себе си и не се интересува дали я забелязваме или не – тя си съществува.
За действителността не може да се каже много: „тя е това, което е”. Толкоз. Не може да бъде сравнявана и не може да се дефинира като понятие, защото за нея не съществува аналогия. Не може да се каже: Тя е като онова там, защото, когато тя съществува, всичко съществува чрез нея. Действителността е само като действителност, което е тавтология и не прибавя нищо ново към познанието ни. При все това, действителността е лесно да се установи. Когато преживяваме нещо, то е действителност, а когато мечтаем или си представяме същото нещо, то е недействително. Само че, ние се опитваме с всички средства да изпаднем в недействителност и умело отхвърляме действителността, стигайки дотам да повярваме, че недействителността е самата действителност.
Мечтаем за работата, която нямаме, а тази, която имаме, занемаряваме. Отношенията, които имаме точно в сегашния момент от живота ни, са действителност, но ние ги жертваме, без да се замисляме, за отношенията, които нямате. Искаме да живеем някъде другаде. Би било прекрасно… Няма как да се случи, но поне да помечтаем. Мечти…
Всъщност, мечтите са романтичния начин за бягство от действителността. Възпети от поети и философи, те са наложени в нашата култура като нещо ценно, положително и дори духовно. Спомням си една възрастна мисъл от късното ми детство: „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.”, която няма обективен смисъл, освен, ако не се добави „глупак” след „голям”. Мечтателите са отнесени и неадекватни и будят повече присмех, отколкото съжаление, а когато мечтите станат недостатъчно ефективни, прибягват до утвърдените средства за бягство в недействителността.
Недействителността се създава от нашия ум. Тя е разсъдъчна структура, несъществуваща и променима по всяко време. Просто и ясно: Да искаме нещата да са други, а не каквито са, е недействителност.
Да не зачитаме действителността и да бягаме от нея, означава да пречим на живота да се осъществява, да погубваме неговата празничност, значи да живеем в състояние на недоволство.
Сами си създаваме проблеми, когато започнем да искаме, да желаем и да очакваме нещо различно от това, което е. Това значи, че сме тръгнали срещу живота, а това не е вярната посока. По този път ще срещнем проблеми, неврози, болести. По този път ще сме стресирани и депресирани, ще ни връхлитат всички възможни страдания. Животът е наред, когато харесваме действителността, независимо каква е. А и няма значение, дали я харесваме или не, така или иначе, по един или по друг начин, все я преживяваме. Повърхностно погледнато, изглежда почти без значение, но всъщност значението е огромно.
Ние сме тези, който създаваме преживяването на действителността. Ако приемем всичко, каквото е, няма как да бъдем нещастни. Нещастни сме, когато си създаваме измислици. Хората, сякаш, не са заинтересовани да бъдат щастливи и са готови да удавят щастието във всевъзможни недействителности. Те са заангажирани с това да бъдат нещастни в свят, в който нещастието не би трябвало да съществува.
Нещастието е следствие на нашата неудовлетвореност от действителността и причина за бягството от нея. Самото бягство е безидейна глупост, която допринася единствено за непреживяването собствения ни живот.
Действителността не е нито добра, нито лоша, нито жестока, нито милостива, тя е такава каквато е и такава трябва да я приемем, да я харесаме, да й се наслаждаваме – тогава животът ни ще функционира великолепно. Тогава той ще върви и сладко си тананика.
Можете и вие през остатъка от живота си да си тананикате малки положителни етюди за себе си, можете да стоите на брега неангажирани, да се ужасявате от всичко заобикалящо ви и да си повтаряте: „Добре съм, чувствам се прекрасно…”. Можете и честичко да злоупотребявате с мечтите си за величие и богатство, или че ще срещнете Маг, който с един жест ще реши всичките ви проблеми. Това, с което ще се сдобиете, ще е огромен негативизъм, красиво опакован в пъстра положителна хартия.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изкуството да ни се случват хубави неща

Книгата е подарък за всички потребители на сайта.

       

Противно на студентската мъдрост, че е най-трудно да се намери четвърти за бридж и втори за секс, ще се окаже, че най-трудно е да намериш себе си.

Йордан Бозушки



със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Господин адвокат, нали ми обещахте, че ще оправдаят жена ми, а ето че са я осъдили?
- Щях да я оправдая, господине, но по време на процеса не можах да се вредя от нея и да кажа и думичка!