ja_mageia

Да мислим или да мислим позитивно


da-mislim-ili-da-mislim-pozitivОт векове човечеството се опитва да предъвка идеята за позитивното (положителното) мислене и някак си, все не успява, сигурно за това вече има и он-лайн обучение.
Преди четири-пет години и аз попаднах на тази дъвка и започнах да ставам положителен, или по-точно още по-положителен. Това почти ме докара до просяшка тояга. Някъде пишеше, че когато си настроен положително, мислиш положително и използваш положителни твърдения в ежедневието си, разпръскваш положителни вибрации. Стане ли това, започваш да привличаш други положителни хора към себе си и все повече положителни неща започват да се случват в живота ти. И нищо подобно.

 
Животът, като част от всичко останало

Толкова е писано за живота, че едва ли някой е в състояние да каже нещо ново. Като по правило всеки начинаещ графоман се нахвърля варварски върху живота, за да остави своя принос в неговото неразбиране. За да не си помислите, че при мен е различно ще започна с възможно най-изтърканата метафора.

 
ВРАГЪТ В КЪЩИ

ВРАГЪТ В КЪЩИЗапознайте се! Това е Лили. Тя е на 23 и почти лети към МОЛ-а на крилете на щастието. Най-после дългожадуваните обувки ще станат нейна собственост. О, миг на безкрайна радост! Разбира се, че е развълнувана, усмихва се малко идиотски на всички и прилича на внезапно пораснало дете. Пред магазина спира за миг, възвръща хладнокръвието си и влиза. Дори успява да закрепи върху лицето си делнична, леко отегчена физиономия.

 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща > Край >>

Страница 9 от 9


със съдействието на

bezpanika.com.


Още приятели

Стари, хитри, брадати и леко мустакати

Един българин-бизнесмен завел жена си в Париж. Разбира се, тя веднага го помъкнала от магазин на магазин. Към обяд на следващия ден, той я помолил да го остави на мира, подкрепил молбата си финансово и жена му се съгласила. Тя отново тръгнала по магазините, а той – право в бара, където се запознал с една много приятна парижанка. Разбрали се прекрасно, докато станало дума за парите. Тя му поискала 300 евро, а нашенецът предлагал тридесет. Не могли да се споразумеят за цената и нещата не потръгнали.
Същата вечер бизнесменът завел жена си в един от най-хубавите ресторанти, където, на една маса до вратата, седяло момичето, което срещнал следобед в бара.
- Виждаш ли, мосю? – казало момичето, докато минавали покрай него. – Виж, какво си хванал за твоите въшливи тридесет евро!